ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925

гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Атанас Кеманов

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4083 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 158 от 18.05.2022г. по в. гр. д. № 86/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260415 от 19.10.2021г. по гр. д. № 3041/2019г. на Хасковски районен съд за допускане на съдебна делба между Е. Г. Г., Н. М. Н., Н. Г. Г. и М. М. Н. на следните съсобствени недвижими имоти: 1/самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], пл.“Общински“ №3, на втория етаж в сграда с идентификатор ****, със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 347кв. м., с прилежащи части: южна тераса с площ 45кв. м., източна тераса с площ 30кв. м. и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място] с адрес на имота: [населено място], пл. „Общински“ № 3, ет. -1, който самостоятелен обект се намира на етаж - 1 в сграда с идентификатор ****, със смесено предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: За склад, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 119 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при равни квоти - по 1/4 ид. ч. за всеки от четиримата съделители.

Касационната жалба е подадена от ответницата Н. М. Н.. Твърди, че отказът на съда да зачете законосъобразно упражненото й право на оспорване на произхода на един от съделителите на основание чл. 72, ал. 2 СК, вр. чл. 343 ГПК, както и отказът да допусне доказателствените средства, ангажирани в тази насока, е съществено процесуално нарушение, лишаващо изначално правото й на защита. Навежда и доводи, че въззивният съд не е обсъдил направеното възражение за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд в процедурата по назначаване на особен представител на ответника М. М. Н.. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК по въпросите: задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и следва ли да обсъди всички заявени от страните доводи и направените във въззивната жалба възражения и чак след тази преценка да извърши и формира свои собствени фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси, както и очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба Е. Г. Г., чрез пълномощник адв. М. К. и М. М. Н., чрез назначения му особен представител адв. В. З., в отговорите си изразяват становища за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по допускане на делба на два съсобствени недвижими имота с нежилищно предназначение: бар „Мелодия“ с площ 347 кв. м., с прилежащи две тераси, и склад с площ 119 кв. м., намиращи се в [населено място], в сградата на пл. „Общински“ № 3. Първоинстанционният съд е допуснал делбата при равни дялове на четиримата съделители, а въззивният е потвърдил решението като на основание чл. 272 ГПК, е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна. Предмет на въззивното обжалване са участниците в делбата и квотите им като спорът е съсредоточен върху това дали в делбата следва да участва М. Н. Г., чийто произход е бил оспорен в производството от жалбоподателката Н. Г.. От фактическа страна е установено, че Е. Г. Г. и Н. Г. Г. са наследници на Г. Н. Г., починал на 31.07.2019г., а Н. М. Н. и М. М. Н. са деца - наследници на М. Н. Г., починал на 07.02.2015г. Правото на собственост на наследодателите, братя помежду си, е придобито въз основа на валидни правни сделки и е безспорно установено от писмените доказателства. С отговора на исковата молба ответницата Н. М. Н. е оспорила произхода на ответника М. М. Н. с твърдение, че починалият през 2015г. техен наследодател М. Н. Г., не е бил негов биологичен баща. Тя е поискала при допускане на делбата да й се определи дял 2/4 ид. ч., а М. Г. да бъде изключен от делбата. По делото е представено удостоверение за наследници на М. Н. Г. (л. 127 от първоинстанционното дело), според което М. М. Н., [дата на раждане] , е син на М. Н. Г.. Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил направеното оспорване на произхода на М. М. Н. от наследодателя М. Н. Г.. Приел е, че Н. Н. не е ангажирала доказателства във връзка със заявеното оспорване, въпреки дадените й изрични указания с определението по чл. 140 ГПК и възможност за това в съдебното заседание на 05.07.2021г. Въззивната инстанция е възприела напълно фактическите констатации на първоинстанционния съд относно кръга на наследниците, обекта на делбата, квотите на страните и правните изводи, включително относно оспорването на произхода.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице.

Правните въпроси, който се поставят от касатора, са процесуални и се свеждат до задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да формира свои фактически и правни изводи като изложи мотиви по тях. Оплакванията на жалбоподателката, от които произтича въпросът са две. Първото е за необсъждане на довода във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при назначаване на особен представител на ответника М. М. Н.. Това оплакване не може да бъде взето предвид, тъй като представлява упражняване на чужди права - тези на съделителя М. М., което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Второто е за отказът на съда да зачете законосъобразно упражненото й право на оспорване на произхода на един от съделителите и отказът да допусне доказателствените средства, ангажирани в тази насока. По това оплакване е необходимо да се отбележи следното: Съдът не е отказал да зачете упражненото право на оспорване на произхода, а е отхвърлил наведеното възражение като недоказано. Видно от данните в първоинстанционното производство, че поради възникналите проблеми с призоваването на ответника М. М. Н. от посочения в исковата молба адрес, с молба от 04.11.2019г. Н. Н. е посочила, че нейният брат М. живее и работи в К. Н. Р. Тя е предоставила адрес за призоваването му оттам, но в отговор на изпратената молба за правна помощ е постъпило писмо от Посолството на РБ в П., според което адрес с такова изписване на латиница не съществува, има близък до този адрес в автономния регион Вътрешна М.; същевременно според статистически данни в този регион няма пребиваващи български граждани, нито в посолството има регистрирани такива. На посочения от ответницата Н. Н. имейл адрес също не е осъществена връзка с М. Н.. При тези обстоятелства съдът е пристъпил към назначаване на особен представител на М. М. Н. и за такъв е назначена адв. В. З.. В отговора на исковата молба Н. Н. е поискала допускане на двама свидетели за това дали М. М. Н. е син на М. Н. Г., както и ДНК експертиза, като ответникът М. Н. бъде задължен да се яви и даде ДНК проба. В изготвения проект за доклад по делото съдът е указал, че Н. Н. носи тежестта да докаже, че наследодателят М. Н. Г. не е баща на М. М. Н.. В първото съдебно заседание е представено от страна на ищцата удостоверението за наследници на М. Г.. В това заседание, проведено в отсъствие на Н. Н., съдът се е произнесъл по доказателствените й искания като е допуснал свидетелите и е оставил без уважение искането за експертиза. Посочил е, че доколкото ответникът се представлява от особен представител, то събирането на това доказателство представлява особена трудност понеже предполага задължително вземане на кръвни проби за експертизата. В следващото заседание Н. Н. не се явила и съдът е приел, че следва да приключи съдебното дирене, без допуснатите й доказателства, за чието събиране тя не сочи наличието на обективни пречки. Във въззивната си жалба Н. Н. е навела оплакване, че отказът на съда да допусне доказателства във връзка с оспорването на произхода, не е бил мотивиран.

При отчитане на тези обстоятелства следва да се приеме, че не е налице отклонение на въззивния съд от практиката по Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК и другите посочени от касатора решения на състави на ВКС. Няма съмнение, че въззивният съд има задължение да изложи свои самостоятелни фактически и правни изводи, както и да отговори на оплакванията и доводите в жалбата. В случая това е сторено от Хасковски окръжен съд, макар и с препращане по реда на чл. 272 ГПК и с доста оскъдни собствени мотиви. Видно, че първоинстанционният съд е мотивирал недопускането на ДНК експертизата, а пред въззивния съд не е отправено повторно такова искане, за да излага свои съображения. Отделно, в случая за установяване качеството наследник на М. М. Н. е представено удостоверение за наследници, което е официален документ и неговата доказателствена сила не е била оспорена, нито са събрани доказателства за оборването й от настоящата жалбоподателка. Според практиката на Върховния касационен съд удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние, след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на населението), която може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена - решение № 93 от 20.10.2020г. по гр. д. № 136/2020г. на I г. о. на ВКС, решение № 234/18.05.2012г. по гр. д. № 1108/2011 г. на І г. о. на ВКС.

Що се отнася до твърденията за нарушаване правото на жалбоподателката следва да се отбележи, че съдът не я е лишил от възможност да докаже възражението си - част от доказателствените й искания са били уважени, но тя не е осигурила събирането на тези доказателства.

Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Несъстоятелно е позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Не съществува съмнение за недопустимост на въззивното решение, нито за очевидна неправилност на някои от изводите на съда. Не е допуснато прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, мотивите са логични и последователни. Следователно не е налице основание за касационен контрол и по чл. 280, ал. 2 ГПК.

При този изход ответницата по жалбата Е. Г. Г. има право да получи направените от нея разноски за адвокат пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 18.05.2022г. по в. гр. д. № 86/2022г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на Н. М. Н..

ОСЪЖДА Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 46 да заплати Е. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17 на основание чл. 78 ГПК сумата 1000 лв. /хиляда/ лева разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: