3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383
[населено място], 31.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: И. П.
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 365 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. Х. срещу определение № 814/09.12.2022 г. по в. ч.т. д. № 645/2022 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 1417/21.09.2022 г. по т. д. № 590/2022 г. на Окръжен съд Варна за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от „Ю. Б. АД иск по чл. 422 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилно приравняване на връчването на покана за доброволно изпълнение с връчването на заповед за незабавно изпълнение. Заявява, че в подаденото възражение по чл. 414 ГПК не е обективирано оспорване на редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение. Не твърди и, че заповедта за изпълнение е връчена в нарушение на процесуалните правила. Заявява, че въобще не е правен опит за връчване на заповедта по чл. 417 ГПК. При тези доводи заявява, че не може да се счита пропуснат какъвто и да било срок, защото той не е започнал да тече. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира следния въпрос: „Ако по конкретно изпълнително дело са извършени действия, довели до узнаване от страна на длъжника, че срещу него е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но без реално същата да е връчена, то стабилизира ли се издадената заповед посредством извършените по изпълнителното дело действия или е необходимо изричното връчване?“
От ответника по частната жалба „Ю. Б. АД е подаден отговор, с който тя се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за осъществяване на контрол по същество от касационната инстанция, тъй като поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правораздавателната воля на съда. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд Варна е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предявеният от банката иск по чл. 422 ГПК е недопустим. Съставът е съобразил разпоредбата на чл. 47 ГПК в ред. ДВ бр. 13 от 16.02.2010 г. и е преценил, че връчването на заповедта за незабавно изпълнение е осъществено чрез залепване на уведомление на вписания в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на длъжника поради неоткриването му на този адрес, въпреки извършените три посещения. Съдът изрично е акцентирал на обстоятелството, че към поканата за доброволно изпълнение е била приложена и заповедта за незабавно изпълнение и е достигнал до извод за редовното връчване не на призовката за доброволно изпълнение, а на заповедта по чл. 417 ГПК. Като допълнителни съображения в определението съдът е посочил, че длъжникът Е. К. П. е била надлежно уведомявана за отделните действия, извършвани от съдебния изпълнител в хода на производството по принудително изпълнение, съответно е била активна страна в това производство.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство определение.
Основанието за директен достъп до касационен контрол е само маркирано от жалбоподателя без да са изложени каквито и да било мотиви защо се релевира. При извършената от настоящия състав проверка не се установява постановеният от Апелативен съд Варна съдебен акт да страда от видими на пръв поглед пороци.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставеният от частния касатор въпрос не отговоря на характеристиката правен, разяснена с посочения тълкувателен акт, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Ключов за постановяване на определението е мотивът на съда, че длъжникът е бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК, а не защото в хода на изпълнителното производство е узнал индиректно за нея. От друга страна този въпрос е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 43 ГПК, регламентираща фингирано уведомяване на адресат за постановен от съда акт. Връчването на съобщение чрез залепване на уведомление е признат от процесуалния закон способ за уведомяване на адресата му.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 814/09.12.2022 г. по в. ч.т. д. № 645/2022 г. на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.