Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Кардинал 07“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу решение № 20 от 11.01.2022 г. по в. т.д. № 911/2021 г. на САС,ТК, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260605 от 09.04.2021 г. постановено по т. д. № 1714/18 по описа на СГС,ТО, С последното са били отхвърлени обективно и субективно съединените искове на „Кардинал 07“ЕООД, както следва: 1. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба, сключен на 06.11.2017 г., с нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. на Нотариус Б. с район на действие СРС, с който „Кардинал 07” ЕООД, действащо чрез пълномощника си Т. Г. П., продава на „Суифт риспонс“ ЕООД недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], ул. „А. „№ 35, като сключен от името на „Кардинал 07” ЕООД от представител без надлежно учредена представителна власт; 2. отхвърлен е предявеният от „Кардинал 07” ООД, срещу „С. Р” ЕООД и „Ф. Х. Б” ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], сключен на 12.01.2018 г., с нотариален акт № 41, том I, рег. № 807, дело № 24/2018 г., между „Ф. Х. Б” ЕООД, като ипотекарен кредитор, и „С. Р” ЕООД, като ипотекарен длъжник, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора не е принадлежал на лицето, което я учредява; 3. отхвърлен е и предявеният от „Кардинал 07” ООД срещу „С. Р” ЕООД, „Ф. Х. Б” ЕООД, Т. Г. П. и М. А. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], сключен на 22.02.2018 г., с нотариален акт № 187, том II, рег. № 4512, дело № 249/2018 г., между „Ф. Х. Б” ЕООД, като ипотекарен кредитор, „С. Р” ЕООД, като ипотекарен длъжник и Т. Г. П. и М. А. С., като заемополучатели и длъжници по обезпеченото задължение, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора за това не е принадлежал на лицето, което я учредява. Решението се обжалва и в частта за присъдените разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което страната се позовава на налични основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1и т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2, предл. 3 ГПК

От страна на ответниците по касационната жалба-ответници и по гореописаните искове, не са постъпили писмени становища

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 ГПК, счита, че КЖ е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

I./ По иска с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, предявен от „Кардинал 07” ЕООД срещу „С. Р” ЕООД, с който се претендира да бъде установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.11.2017 г., с нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. на Н. Б., с район на действие СРС е нищожен, тъй като е подписан от името на „Кардинал 07” ЕООД от пълномощник, който не е имал валидно учредена представителна власт да го представлява към датата на сключване на договора като „Кардинал 07” ЕООД не е потвърждавало извършените от представителя действия по подписване на договора за продажба на недвижим имот. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот, по която страни са юридически лица-търговски дружества, следва да се квалифицира като търговска защото: съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Видно от вписванията в търговския регистър заявеният предмет на дейност на „Кардинал 07” ЕООД и „С. Р” ЕООД не е ограничен, а включва всяка друга дейност, незабранена от закона. Презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ не е оборена. Предмет на продажбата е недвижим имот, за извършване на търговска дейност-магазин. Нито една от страните по договора не е потребител, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗППТ, тъй като имотът не се придобива за своя нужда или за нуждите на свои близки, а за продажба, производство или упражняване на професия или занаят. Ето защо, въззивният съд е заключил, че процесната сделка е търговска по смисъла на чл. 287 от ТЗ.

Относно вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, въззивният състав се е позовал на задължителните постановки в т. 2 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г., съгласно които такъв договор е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, докато лицето, от името на което е сключен договорът, не го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. От съдържанието на нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г., според съда, се установява, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, е подписан от името на „Кардинал 07” ЕООД от Т. Г. П., която е действала като пълномощник на управителя М. С. като се е легитимирала с пълномощно, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието. Ищецът като лице, от името на което е сключен процесният договор за продажба, има право да се позове на уредената в чл. 42 ЗЗД недействителност на тази сделка, каквото позоваване е заявено в процеса с предявяването на иск за установяване на тази недействителност, който е допустим. По делото е представено пълномощно, с което на 27.07.2017 г. „Кардинал 07” ЕООД, чрез законния си представител М. А. С., е упълномощило Т. Г. П. да сключи и подпише пред нотариус от негово име и за негова сметка на договор за продажба на собствения на „Кардинал 07” ЕООД недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта на [населено място], магазин, находящ се в [населено място], ул. „А. № 35, с когото намери за добре и на цена, каквато прецени, включително и да договаря сам със себе си или с лица, които пълномощникът е упълномощен да представлява. Същевременно, с влязло в законна сила решение № 420/15.05.2019 г. по гр. дело № 4295/2018 г. по описа на Районен съд – Враца е прогласена нищожността на упълномощителната сделка в отношенията между страните по нея, които са били и страни в производството пред РС-Враца спор: „Кардинал 07“ ЕООД и Т. Г. П..

Съдът е цитирал практика на Върховния касационен съд, за това, че задължението на правораздавателншия орган да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение произтича от разпоредбата на чл. 297 ГПК, с оглед на което, когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно, но само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение, и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни, универсалните им правоприемници, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. Ето защо, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, постановено по преюдициалното правоотношение за действителността на упълномощителната сделка, не обвързва ответника по иска за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния магазин, тъй като същият не е бил страна по делото, нито правоприемник на такава. Позовал се на това, че ищецът „Кардинал 07” ЕООД твърди в ИМ, че упълномощителната сделка, с която е овластил Т. П. е нищожна поради липса на изразена от упълномощителя воля за упълномощаване на това лице да сключи договор за покупко-продажба на собствения му недвижим имот - липса на съгласие, което е порок по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Въпросът за нищожността на упълномощителната сделка не е предмет на предявен в процеса отделен установителен иск, но съдът дължи произнасяне в мотивите на своето решение, тъй като е довод на ищеца за основателност на неговите искове и въпросът е преюдициален по отношение на иска за нищожност на договора за продажба. За установяване на липсата на съгласие за упълномощителната сделка, ищецът е представил решение от 15.05.2019 г., постановено по т. д. № 4295/ 2018 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е уважен установителният му иск срещу ответника по него Т. П. за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, която видно от диспозитива на съдебното решение е точно тази, с която „Кардинал 07” ЕООД е упълномощил лицето П. да сключи договор за продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.21.1.3, находящ се в [населено място], [улица]. Съдът излага, че това решение, съобразно чл. 298, ал. 1, е задължително само в отношенията между страни по делото, по което то е постановено. Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо на решението важи освен между главните страни в процеса и в отношенията между третото лице помагач и насрещната страна по спора. Ответникът „Суифт риспонс“ ЕООД по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, както и третото лице помагач по този иск - „Ф. Х. Б” ЕООД не са били страни в това производство. Следователно съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо „Суифт риспонс“ ЕООД и „Ф. Х. Б” ЕООД и ищецът не може да се позове срещу тях на установените с решението на РС-Враца факти, като такива, които се обхващат от задължителната му сила.

В настоящия процес, въззивният съда излага, че ищецът се е позовал на нищожност на упълномощителната сделка като е оспорил подписът на своя управител в пълномощното. Съдът се е позовал на това, че нотариално завереното пълномощно, като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ е вид нотариално удостоверяване, съобразно текста на чл. 569, т. 2, пр. 4 ГПК. С нотариалната заверка на подписа нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител” е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. За това удостоверяване са приложими разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и ал. 5 ГПК, установяващи изискване упълномощителят да се яви лично пред нотариуса, който проверява самоличността му възоснова на представения документ за самоличност. Упълномощителят полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече положения подпис. Удостоверяването на подписа се извършва с надпис върху документа, съгласно чл. 590, ал. 1 ГПК, който има формата на квадратен печат на нотариуса. Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощно за сключване на договор в нотариална форма, е че именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице същото представлява официален документ. Така извършената нотариална заверка сочи, че при оспорена истинност – авторство на пълномощното тежестта на доказване на неистинността на документа е върху страната, която го оспорва – чл. 193, ал. 3, пр. 1-во. Ищецът следва да докаже, че подписът в процесното пълномощно не е положен от управителя на „Кардинал 07” ЕООД. Пълномощното от 27.07.2017 г. е подписано от името на „Кардинал 07” ЕООД от управителя му М. С. и следователно то обективира негово изявление. Ищецът не е представил по делото никакви доказателства, от които да се установява, че подписът върху пълномощното не е положен от управителя му С.. Нещо повече: ищецът в хода на първоинстанционното производство, с изявление в открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2019 г., по собствена воля се е отказал в хода на производството от направеното от него първоначално искане за допускане на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва подписа, положен за упълномощител в това пълномощно. Във въззивната жалба също не са изложени доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест и не са направени доказателствени искания от страна на въззивника и съответно не са събирани доказателства. Ето защо, при липса на представени доказателства, че подписът в пълномощното от 27.07.2017 г. не е положен от управителя на ищцовото дружество, то въззивният съд е приел, че с процесното пълномощно ищецът е изявил валидно волята си да упълномощи Т. П., да го представлява пред трети лица. Пълномощното от 27.07.2017 г., сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписа с рег. № 12461/ 27.07.2017 г. и на съдържанието с рег. № 12462/ 27.07.2017 г. на нотариус В. И., изхожда от упълномощителя „Кардинал 07” ЕООД и с него се предоставя на предоставя на П. представителната власт за сключване на договор за продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.21.1.3, находящ се в [населено място], [улица] без да ограничава пълномощника в избора на лицето, с което да се сключи сделката за продажба на имота, както и по отношение на цената на имота. С договора за покупко продажба по нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. на Нотариус Б.., с район на действие СРС „Кардинал 07” ЕООД чрез пълномощника си Т. Г. П. прехвърля в полза на купувача „Суифт риспонс“ ЕООД срещу заплащане на покупна цена в размер на 35 000 лв. правото на собственост върху недвижимия имот, посочен в пълномощното от 27.07.2017 г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.21.1.3, находящ се в [населено място], [улица]. Следователно, според възприетото дотук от въззивния съдебен състав, за сключената от пълномощника П. от името и за сметка на „Кардинал 07” ЕООД сделка пълномощникът е бил упълномощен и сключването на договора за продажба от 06.11.2007 г. представлява правно действие, включено в обема на учредената на пълномощника представителната власт като по делото не е твърдяно и не са представени доказателства действието на упълномощаването да е било прекратено към датата на сключване на договора за продажба.

Предвид изложеното, съдът е заключил, че договорът е сключен от лице, което е надлежно упълномощено да извърши това действие от името и за сметка на ищцовото дружество и следователно не е в състояние на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и поражда правни последици без да е необходимо потвърждаване от упълномощителя. Въпреки този извод, въззивният съд е изложил допълнително съображенията си, че дори и да се приеме за доказано, че при сключване на договора за продажба на недвижим имот пълномощникът е действал без надлежно учредена представителна власт, поради нищожност на пълномощното от 27.07.2017 г., изводът, че договорът за продажба не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, не се променя. Това е така, доколкото по делото е установено, че дружеството „Кардинал 07” ЕООД след като е узнало за сключения договор за продажба е извършило действия, с които е потвърдило извършването на това правно действие от негово име от лице без представителна власт. Липсата на оспорване от законният представител на ищец, според съда, сочи на приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ /приложима в случая съобразно изложените по-горе мотиви, че за търговския характер на договора/. При това договорът е валидиран и са настъпили неговите правни последици. Следователно договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. не би бил недействителен и на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

С оглед всичко изложено, въззивният съд е счел, че предявеният в процеса установителен иск за прогласяване на недействителност на гореописания договор за покупко-продажба трябва да се отхвърли като недоказан по основание.

II./ По установителните искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за: 1./ прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], сключен на 12.01.2018 г., с нотариален акт № 41, том I, рег. № 807, дело № 24/2018 г., между „Ф. Х. Б” ЕООД, като ипотекарен кредитор, и „С. Р” ЕООД, като ипотекарен длъжник, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора не е принадлежал на лицето, което я учредява и 2./ за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека/втора/ върху недвижим имот, представляващ магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], сключен на 22.02.2018 г., с нотариален акт № 187, том II, рег. № 4512, дело № 249/2018 г., между „Ф. Х. Б” ЕООД, като ипотекарен кредитор, „С. Р” ЕООД, като ипотекарен длъжник и гореспоменатите физически лица Т. Г. П. и М. А. С., като заемополучатели и длъжници по обезпеченото задължение, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при учредяването й не е принадлежал на лицето, което я учредява.

Съдът е счел, че посоченият от ищеца порок на двете сделки квалифицира исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - нищожност на договорите поради противоречие с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, защото се твърди, че и с двата договора са учредени ипотеки върху недвижим имот, който към датата на сключване на сделките за това не е собственост на ипотекарния длъжник. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

С процесните два нотариални акта /нотариален акт № 41, том I, рег. № 807, дело № 24/2018 г. и нотариален акт № 187, том II, рег. № 4512, дело № 249/2018 г./ „Суифт риспонс“ ЕООД е учредило две ипотеки върху един и същ недвижим имот - магазин с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на адрес: [населено място], [улица], в полза на кредитора „Финанс холд България“ ООД за обезпечаване на задължения по сключени договори за заем. Ипотеките са в обезпечение на задълженията на „Суифт риспонс“ ЕООД по договор за заем, сключен между „Финанс холд България“ ООД, като заемодател, и И. Р. и Т. Г. П., като заемополучатели, в задълженията на които „Суифт риспонс“ ЕООД е встъпило в дълг, както и задълженията на „Суифт риспонс“ ЕООД по договор за заем, сключен между „Финанс холд България“ ООД, като заемодател, и „Суифт риспонс“ ЕООД, Т. Г. П. и М. С., като заемополучатели.

Договорите за ипотека са сключени на 12.01.2018 г. и на 22.02.2018 г. и за да е налице посоченото противоречие със закона към тези дати учредителят на ипотеките не трябва да притежава правото на собственост върху ипотекирания недвижим имот. По делото е установено, че с договор за продажба от 06.11.2017 г. по нотариален акт № 1, том II, рег. № 14334, дело № 167/2017 г. на Нотариус Б., с район на действие СРС „Кардинал 07” ЕООД е прехвърлило на „Суифт риспонс“ ЕООД правото на собственост върху недвижимия имот-предмет на двата договора за ипотека. След като по изложените по-горе съображения, въззивният съд е приб, че договорът за покупко-продажба е действителен и е породил целените с него правни последици и правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено на неговия приобретател - „С. Р” ЕООД, то същият приема и че към датата на сключване на двата договора за ипотека - 12.01.2018 г. и 22.02.2018 г. „С. Р” ЕООД, в качеството си на собственик на този имот се е разпоредило с правото на собственост върху него, при спазване на императивната правна норма на чл. 167, ал. 3 ЗЗД и те не противоречат на установеното с нея законово правило. Ето защо, според съда, и предявените искове за прогласяване на нищожност поради противоречието им със закона се явяват неоснователни.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя – ищец по исковете „КАРДИНАЛ 07 “ ЕООД се формулират три въпроса като такива, които имат значение за формиране на изхода по спора, за които се твърди, че част - са решени в противоречие с практиката на ВКС, а други - се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, които уточнени и прецизирани се свеждат до следното:1. Противопоставимо ли е на трети лица, неучастващи в предходно съдебно производство, СПН по съдебното решение, с което е прогласена нищожност на упълномощителна сделка, когато третите лица не черпят права от сключена от упълномощеното лице сделка при условията на чл. 42 ал. 2 ЗЗД и в какво се изразява силата на пресъдено нещо; 2. Сделка с вещни права върху недвижими имоти, която не е свързана с упражняваната търговска дейност, може ли да се определи като търговска по смисъла на чл. 286 ал. 1 ТЗ ; 3. Приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ при сключвани от търговец гражданскоправни сделки и по какъв начин следва да става противопоставянето на търговеца, от чието име са сключени и в какъв срок.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.

Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., по така формулираните въпроси, според настоящия състав на ВКС,Първо т. о. следва да се приеме следното:

Въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, постановено по преюдициалното правоотношение за действителността на упълномощителната сделка, не обвързва ответника по иска за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния магазин, тъй като същият не е бил страна по делото, нито правоприемник на такава страна, е съобразен с формираната съдебна практика. Съдът е цитирал практика на Върховния касационен съд, за това, че задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е уреденоно в чл. 297 ГПК и когато се разрешава правен спор, и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно, но само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор - така постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 133 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 2020/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 8 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 115/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Следователно по първия въпрос разрешението дадено от съда е изцяло в съответствие с практиката на ВКС/ цитираното от касатора в изложението на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, ТР №1/2029 на ОСТК касае спорове по застрахователни правоотнощения по застраховка ГО, а освен това, соченото „противоречие“ с мотивите към въпрос №4 от същото не е налице/.

Останалите два въпроса/под номера №2 и №3 от изложението на страната, цит. така и по-горе в мотивите на настоящия акт/ са напълно без значение за изхода на спора по следните съображения:

За да счете исковете за неоснователни, съдът е приел, че договорът за продажба на магазина е сключен от лице, което е надлежно упълномощено да извърши това действие от името и за сметка на ищцовото дружество и следователно този договор не е в състояние на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и поражда правни последици, без да е необходимо потвърждаване от упълномощителя. Именно последното обезсмисля да се дават отговори на въпроси под номера №2 и №3 от изложението на страната, доколкото последните касаят установеност на елемент/ противопоставяне от страна на мнимо представляван на извършени действия от негов пълномощник без представителна власт / от фактически състав от норма в правна разпоредба - чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чиято приложимост като цяло е отречена от съда, с оглед установените по делото конкретни факти.

От изложеното следва, че по отношение на тези въпроси, липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителните селективни критерии по т. т.1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Относно формалното позоваване на основание по чл. 280 ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на косационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Право т. о. намира следното:

За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от конкретни оплаквания в КЖ, нито е налице. Напротив: естеството на оплакванията касаят обосноваността на изводитеи на съда и изброени допуснати процесуални пропуски на съда, твърдяни от страната и следователно предполага още веднъж преценка за законосъобразност на извършените процесуални действия и повторна преценка на фактическите изводи на съда, което изключва „очевидността” на основателността на наведените оплаквания.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл. 280 ал. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

В полза на процесуалния представител на ответниците по КЖ не се дължи присъждане на разноски, поради липсата на установени такива.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 11.01.2022 г. по в. т.д. № 911/2021 г. на САС,ТК

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.