5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290

гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 105 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. К., чрез адв. И. М., срещу въззивно решение № 89/28.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 45/2022 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение № 458/18.11.2021 г. по гр. д. № 912/2020 г. на Окръжен съд – В. Т. С последното са отхвърлени предявените от касатора против Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Съгласие 96“ искове по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за заем № 337/18.12.2000 г. за сумата от 33 000 лв..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) когато един окръжен съдия участва в първоинстанционен състав по гражданско дело със страни кооперация и физическо лице и с разпореждане на председателя на окръжния съд производството е прекратено, поради отвод на всички съдии, делото е изпратено на апелативния съд за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждането му, може ли същият съдия да участва във въззивен съдебен състав, който разглежда дело между същата кооперация и физическо лице, което е роднина на страната по първото дело и между предметите на делата има връзка; 2) когато едно лице е получило кредит от кредитна институция преди влизане в сила на Закона за потребителския кредит и в кредитния договор липсва погасителен план, то в по-късен момент - при действието на ЗПК, по предявен иск за обявяване нищожността на договора за кредит заради липса на погасителен план, следва ли чл. 11 и чл. 22 ЗПК да се приложат по аналогия; 3) когато по договор за кредит се представи погасителен план, който не е подписан от кредитополучателя, а за кредитодател има подпис и печат, но не е посочена длъжността на лицето, което е подписало плана, следва ли да се приеме, че погасителният план е годно доказателство и валидна част от договора за кредит. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а вторият и третият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответната страна по жалбата Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“, представлявана от адв. М. Н., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

По делото е установено, че на 24.11.2000 г. М. К. е подал молба до Управителния съвет на Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ за отпускане на кредит в размер на 33 000 лв., който ще се използва за създаване на лозов масив от 18 дка. С решение на УС от 10.12.2000 г. искането е одобрено и е сключен договор № 337/18.12.2000 г., по който Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“, представлявана от А. Е., е предоставила в заем на М. К. сумата 33 000 лв. за засяване на 18 дка лозе. Уговорени са дължимите лихви по кредита; плащането на погасителните вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора; крайната дата на издължаване на кредита - 20.12.2003 г.; както и посочено, че при просрочване на коя да е от погасителните вноски заемодателят има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Към договора е приложен погасителен план, в който са описани вноските, с посочване на падежите им и естеството на погашенията – главници и лихви. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека, предмет на нот. акт № 274/22.12.2000 г., т. II, рег. № 2899, нот. дело № 353/2000 г. на нотариус Р. М., с район на действие РС – В. Т. Обсъждайки събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че е установено получаването от ищеца на сумата 33 000 лв. в брой, за което последният е подписал РКО № 522/29.12.2000 г. Посочено е също, че от 17.03.1998 г. председател на кооперацията е бил А. Р. Е., а с решение от 06.12.2001 г. за председател и представляващ кооперацията е вписан А. В. Г.. С писмена покана изх. № 86/28.11.2001 г. ищецът е надлежно уведомен, че кредитът му е в просрочие с 305 дни и ако до 20.12.2001 г. не внесе падежиралите вноски – сумата 1 309,52 лв., кредиторът ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

При тези данни въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор за заем, като сумата от 33 000 лв. е реално получена от ищеца. Към момента на сключването на договора кооперацията е била надлежно представлявана от председателя си А. Е., а обстоятелството дали е разполагало с представителна власт лицето, подписало поканата с изх. № 86/28.11.2001 г., с която ищецът е уведомен за просрочието на кредита, е ирелевантно за действителността на облигационното правоотношение. В договора ясно е посочена крайната дата за издължаване на кредита – 20.12.2003 г., задължението на заемателя да извършва погашения по лихвите до 20-то число на месеца, фиксирана е годишната лихва по кредита, уговорена писмено между страните, размера на вноските, поради което възражението, че не е уточнен начина на обслужване на кредита, е неоснователно. Уговорката за предсрочна изискуемост не е съществен елемент от договора за кредит, наличието или неналичието на такава уговорка също не влияе на неговата действителност, а отделно - към момента на подаване на исковата молба крайният срок за погасяване на задължението отдавна е настъпил. Относно подписването на погасителния план съдът е посочил, че разпоредбите от Закона за потребителския кредит, на които се позовава ищецът (чл. 11 и чл. 22 ЗПК) не са приложими в случая – те са приети със ЗПК, обн. ДВ бр. 18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г., и законодателят не им е придал обратно действие, а правоотношението между страните е възникнало през 2000 г. В заключение е направен извод за неоснователност на претенциите за недействителност на договора за заем и е потвърдено решението на първата инстанция.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Първият поставен от касатора въпрос няма претендираното значение и не обуславя селектирането на жалбата на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В практиката на ВКС (напр. - решение № 324/28.04.2009 г. по гр. д. № 6170/2007 г., IV г. о., решение № 335/19.07.2007 г. по т. д. № 61/2007 г., I т. о. и др.) е изяснено, че участието на съдия в разглеждането и решаването на друго дело, дори между същите страни и със сходен предмет или с предмет от значение за изхода на настоящото дело, не съставлява автоматично основание за отвод на този съдия, още повече когато никоя от страните по делото не е поискала отвода и не е твърдяла, че са създадени особени отношения между този съдия и нея. Основанията за отвод са регламентирани в чл. 22, ал. 1 ГПК. За разлика от конкретно посочените в хипотезите по т. 1 – 5 обстоятелства, т. 6 визира като основание за отвод на съдията „съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност”. Това основание за отвод е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Предвид това, отвеждането на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело със сходен предмет и страни. В случая, направените предходни отводи са постановени съобразно определени конкретни обстоятелства по други дела и същите не са автоматично относими за преценката за отвод по настоящото дело.

По втория въпрос в изложението също не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, релевантният за спора правен въпрос, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отношенията между страните по сключен договор за заем се регулират от нормите на чл. 240 и сл. ЗЗД, а при предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл. 430 и сл. ТЗ. Регламентацията на потребителския кредит в Закона за потребителския кредит касае договори, сключени след приемането на този закон и влизането му в сила на 01.10.2006 г., респ. за договорите преди тази дата - се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит по ТЗ (в т. см. - решение № 99/01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., II т. о.). Процесният договор за заем е сключен на 18.12.2000 г., т. е. преди приемането на Закона за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г., поради което неговите разпоредби не се прилагат към заварените договори за заем.

Третият поставен въпрос е изцяло неотносим. Въззивният съд е приел, че основните уговорки и условия по кредита се съдържат в представения по делото договор, а ищецът е бил запознат с начина на формиране на погасителните вноски, техния размер и падежи, както и с крайния срок за издължаване на кредита, в т. ч. и със съдържанието на погасителния план, изготвен изцяло по негово предложение, съдържащо се в икономическата обосновка за отпускане на кредита. Предвид това, не е с обуславящо за спора значение въпросът дали погасителният план представлява доказателство за сключването на договора за заем.

При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 2 100 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 28.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 45/2022 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН - [ЕГН], да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Съгласие 96“, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за касационното производство в размер на сумата 2 100 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.