Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар П. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 2865 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Централна избирателна комисия (ЦИК) против решение № 374 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело № 473/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено като посочва, че производството не е подсъдно на административен съд, както и че процесуална легитимация на жалбоподателя Куковски не е налице. Намира присъдените в първоинстанционното производство разноски за прекомерни и претендира присъждане на такива.

Ответникът А. К., чрез пълномощника си адвокат Демерджиев, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представя списък на сторените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като правилно, следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по жалбата на А. К. против Решение № 1095-МИ/01.02.2022 г. на Централна избирателна комисия, с което е обявено за нищожно Решение № 155-МИ от 12.01.2022 г на Общинска избирателна комисия – Хисаря (ОИК), с което е отхвърлено искане за предсрочно прекратяване на пълномощията му на общински съветник в Общински съвет - гр. Хисаря, както и в изпълнение на определение №1558 от 17.02.2022г. по адм. д. №1591/2022г. на Върховния административен съд. Административният съд е приел, че решението е постановено в нарушение на чл. 130, ал. 2, АПК, тъй като спорът за законосъобразността на обявеното за нищожно Решение № 155-МИ от 12.01.2022 г. на ОИК-Хисаря е предмет на разглеждане по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, както и че Централна избирателна комисия няма правомощията по чл.30, ал.8 от ЗМСМА по отношение предрочното прекратяване на мандата на общински съветник.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите и мотивите на административния съд в съответствие с чл.221,ал.2 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неподсъдност на процесното производство на административен съд. Касаторът излага неоснователни твърдения, че производството е по реда на чл. 57, ал. 1, т. 26 във връзка с чл. 88, ал. 1 ИК. В тази връзка е налице пресъдено нещо с определение №1558/17.02.2022 г. по адм. д. №1591/2022 г. по описа на Върховен административен съд, като съдът изрично е определил предмета на спора и родовата подсъдност. ВАС е определил компетентността на съда в съответствие с чл.58, ал.1 от ИК, съгласно който решенията на ЦИК по чл.57, ал.1, т.5, 6, 10, 11, 12, 12а, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им. В случая предмет на оспорване е решение по чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ИК и за него не е предвидено спорът да е родово подсъден пред Върховния административен съд, предвид и на което ВАС е изпратил делото за разглеждане от съответния административен съд.

Отделно от това административният съд при произнасянето по съществото е съобразил предмета на спора и че за установяване наличието или липсата на предпоставки за предсрочно прекратяване пълномощията на общински съветник, в съответствие с чл.30, ал.8 от ЗМСМА не попада в хипотезите и компетентността за разглеждане от Централната избирателна комисия. Съгласно чл.30, ал.4 от ЗМСМА пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно при наличие на обстоятелствата посочени в разпоредбата, като установяването им и прекратяване на пълномощията са от компетентност на общинската избирателна комисия - ал.6, като решенията или отказите на общинската избирателна комисия могат да се оспорват пред съответния административен съд - ал.8. В случая произнасянето на Централна избирателна комисия в хипотезата на чл.88 от Изборния кодекс е извън правомощията посочени в материалния закон - чл.30, ал.8 от ЗМСМА относно предсрочното прекратяване на пълномощията на общински съветник.

Неоснователно е и второто касационно възражение, че процесното решение не засяга правната сфера на жалбоподателя, но предписанието дадено именно в него го засяга пряко. ЦИК е указала на ОИК, че следва да изпълни задълженията си за прекратяване правомощията на Куковски като общински съветник и да обяви за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Установено е по делото и не се оспорва от страните, че прогласеното за нищожно Решение № 155-МИ от 12.01.2022 г. на ОИК-Хисаря, с оспорения по настоящето дело акт на Централна избирателна комисия, е оспорено пред съд и е било налице висящо производство пред Административен съд Пловдив, а към момента и пред Върховен административен съд и е образувано адм. д. №2661/2022г. При така установеното в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения пред него административен акт, като издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. С образуването на съдебното производство за административния орган не е налице възможност да изрази волеизявление за решаване на спор, повдигнат вече пред съда. Касаторът излага неоснователни твърдения, че не бил уведомен за производството пред административен съд Пловдив, тъй като не е страна и отделно, че е следвало преписката да бъде препратена по компетентност на ЦИК. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 АПК административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. След приемането му за разглеждане от съда, не е налице възможност, с оглед забраната по чл. 130, ал. 2 АПК, който и да е друг орган да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съд.

На следващо място настоящата инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на фактическа и правна сложност на делото, предвид което не намира за основателна жалбата и в частта на разноските.

С оглед изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, както и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да бъде осъдена Централна избирателна комисия да заплати на А. К. разноски в размер на 3600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Предви на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания на обжалваното решение, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 04.03.2022 г., постановено по адм. дело № 473/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на А. К. сума е размер на 3600 лв. (три хиляди и шестотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА