Производството е по чл. 280 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. С. срещу решение №470 от 30.12.2021г. по в. гр. д.№308/2021г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260186/ 22.02.2021г. по гр. д. №1539/2018г. на Пернишки районен съд, в обжалваната му част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Г. С. против „БМ Стандарт“ ЕООД и „Тева – сервиз“ ООД в условията на евентуалност искове за установяване, че договор за покупко - продажба на недвижим имот на самостоятелен обект (офис), с идентификатор 55871.507.471.2.3 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема №15-199491 от 18.06.2014г., издадена от СГКК — [населено място], целият с площ от 50 кв. м., със степен за завършеност на обекта — 63 %, съгласно Удостоверение за преустройство с изх. №14/ТР-3201 от 08.07.2014г., издадено от [община], с предназначение на самостоятелния обект — за офис, брой нива на обекта - 1, начин на трайно ползване — за офис база, стар идентификатор — няма, находящ се на адрес: [населено място],[жк], ет. 3 при съседи на самостоятелния обект: имоти с идентификатори — на същия етаж: няма, под обекта: 55871.507.471.2.2 и над обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в която се намира самостоятелния обект, обективиран в Нотариален акт № 125, том ІІ, per. №7061, дело № 313 от 25.07.2014 г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 2959, дело № 1299 от 28.07.2014 г., е нищожен поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от 33Д / искът е предявен като главен/; поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от 33Д и поради привидност на договора, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД, както и предявените при условията на евентуалност искове за признаване за установено, че договор за учредяване на ограничено вещно право на пристрояване на обект, а именно: пристройка с площ от 65 кв. м. към сграда с идентификатор 55781.507.471.2, обективиран в нотариален акт № 125, том ІІ, per. № 7061, дело №313 от 25.07.2014г., вписан в Служба по вписванията с вх. per. №2959, дело № 1299 от 28.07.2014г., е нищожен поради противоречие с добрите нрави - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради липса на съгласие - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, поради привидност на договора - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради невъзможен предмет - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответниците „БМ Стандарт“ ЕООД и „Тева – сервиз“ ООД не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК / ред.ДВ бр. 86/2017г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.

С обжалваното въззивно решение са разгледани искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот и договор за учредяване на право на пристрояване. Договорите, обективирани в един и същ нотариален акт, са сключени между търговци и по аргумент от чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ следва да се приеме, че носят белезите на търговска сделка. Същевременно ищецът обосновава правния си интерес от прогласяването на нищожността на сделките от качеството си на съдружник в ответното дружество – праводател по двете сделки. Качеството на страните по делото и предмета на спора обуславят търговския характер на делото, поради което преценката дали решението подлежи на касационно обжалване следва да се извърши съобразно правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол по търговски дела.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК, размерът на цената на иск за съществуване на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот, е данъчната оценка на правото /имота/. От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота /офис/, обект на продажба, и на учреденото вещно право на пристрояване, се установява, че данъчната оценка на офиса е 15570,20 лв., а данъчната оценка за учреденото вещно право е 8221,70 лв. Предвид обстоятелството, че определената по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК цена и на двата иска е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, подадената от Р. Г. С. касационна жалба срещу решение №470 от 30.12.2021г. по в. гр. д.№308/2021г. на Пернишки окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.