Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г. Е“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 15 от 18. 01. 2022 г. по в. т. д. № 581/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 170 от 15. 06. 2021 г. по т. д. № 1111/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Енерго-П. П“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 78 045, 11 лв., представляваща обективирана в дебитно известие № 101/30. 09. 2017 г. към фактура № 100/12. 09. 2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08. 2017 г., както и на сумата от 21 766, 06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 09. 2020 г.; сумата от 8 901, 61 лв., представляваща обективирана в дебитно известие № 104/30. 09. 2017 г. към фактура № 100/12. 09. 2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08. 2017 г., както и на сумата от 2 482, 50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 09. 2020 г.; сумата от 97 615, 28 лв., представляваща дължим остатък от обективирана във фактура № 102/30. 09. 2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09. 2017 г., както и на сумата от 27 233, 89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 09. 2020 г.; сумата от 11 076, 37 лв., представляваща обективирана в дебитно известие № 105/30. 09. 2017 г. към фактура № 102/12. 09. 2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09. 2017 г., както и на сумата от 3 089, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01. 01. 2018 г. до 30. 09. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 01. 10. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място].

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално -неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и в отклонение от разясненията в ТР № 1/9. 07. 2019 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съставът на Варненски апелативен съд не е съобразил наличието на висящ преюдициален спор за проверка законосъобразността на решение № СП-1/15. 10. 2020 г. и решение № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че с оглед предвидената в Закона за енергетиката предварителна изпълняемост на решенията на КЕВР липсва основание за спиране на производството до приключване на спора по законосъобразността на посочените административни актове. Счита също, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е упражнил косвен контрол върху решенията на КЕВР, като не се е произнесъл по тяхната валидност по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Излага оплаквания и за неправилно приложение на материалния закон - чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във вр. с § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, като твърди, че въззивният съд неправилно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015 г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Изтъква, че с измененията на ЗЕВИ количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, а именно нетното специфично производство /НСП/, но без да се променят преференциалните цени, определени в решение № Ц-018 от 30. 03. 2011 г. - при работа до и над 2250 часа на година, които се прилагат така, както преди измененията на ЗЕВИ.

Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка?“; 2. „При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на акта? Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол, съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК? “; 3. „Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно (ex lege) правомощие на съда?“; 4. „Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху ИИА и/или да спре търговски спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на административното дело по проверка законосъобразността на административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?“ 5. „Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество, без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността вследствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?“. По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за всички останали въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че липсва съдебна практика относно задълженията на съда по чл. 17, ал. 2 ГПК в хипотеза на предварително изпълнение на ИИА. Като релевантна за първия въпрос практика, освен цитираното в самата касационна жалба Тълкувателно решение № 1/2017 от 09. 07. 2019 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, са посочени също: определение № 410 от 27. 09. 2019 г. по ч. т. д. № 1813/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 40 от 18. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 2586/2017 г. на ВКС, I т. о. и определение № 25 от 10. 09. 2013 г. по ч. гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът „Енерго-П. П“ АД, [населено място] оспорва жалбата, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280 ГПК. Излага също доводи за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение Варненски апелативен съд е приел за безспорно в производството, че ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 2х2000 кВ, присъединена към електроразпределителната мрежа, като на 24. 02. 2012 г. е сключил с ответника договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от него за период от 12 години след датата на въвеждането в експлоатация на енергийния обект и според чл. 16 от договора изкупуването на енергията се осъществява по нормативно регулирана цена, определена с акт на ДКЕВР.

Съдът е констатирал, че ищецът е издал фактура № 100/12. 09. 2017 г. на стойност 7825, 18 лв. с ДДС, както и дебитни известия към същата фактура - № 101/30. 09. 2017 г. на стойност 78 045, 11 лв. и № 104/01. 10. 2017 г. на стойност 8 901, 61 лв., фактура № 102/30. 09. 2017 г. на стойност 106 849, 32 лв. и дебитно известие № 105/30. 09. 2017 г. към същата фактура на стойност 11076, 37 лв. Въззивният съд е посочил, че страните не спорят, че процесните количества електрическа енергия са заплатени по цена за излишък, както и че в изпълнение на задълженията по чл. 94 ЗЕ са продадени на „НЕК“ ЕАД. Изтъкнал е, че ищецът основава твърденията си за дължимост на друг размер преференциална цена за изкупените количества електрическа енергия до достигане на втори праг на НСП, приложим за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа, с оглед на влязло в сила решение на АССГ за отмяна на т. 2.7 и т. 2.8 от решение № СП-1 от 31. 07. 2015 г. на ДКЕВР. Посочил е, че с решение № СП-1/15. 10. 2020 г. и решение № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР са определени идентични с отменените т. 2. 7 и т. 2. 8 от Решение № СП-1/31. 07. 2015 г. на КЕВР размери на НСП на електрическа енергия.

Решаващият състав на въззивния съд е определил като основен спорен въпрос по делото въпроса как се определя цената на произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен период, при НСП над 2 000 кВтч до 2 300 кВтч, респективно дали една централа може да попадне последователно в две ценови категории след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31. 07. 2015 г. на КЕВР.

За да разреши този въпрос, съдът е обсъдил, че с изменената през 2015 г. разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /в сила от 24. 07. 2015 г. / пазарът на електроенергия от възобновяеми източници е променен, като е ограничен обемът на изкупуваното по преференциални цени количество електрическа енергия от възобновяеми източници с въвеждането на праг, определен като „нетно специфично производство“, до който крайният снабдител е задължен да изкупи произведената електроенергия по преференциални цени, а съответно остатъкът - по цени за излишък на балансиращия пазар. Съдът е посочил, че както в отмененото решение № СП-1/31. 07. 2015 г., така и в подлежащото на предварително изпълнение решение № СП-1/15. 10. 2020 г., при запазване разграничението според годишни часове работа, КЕВР е определила съответните обеми на нетно специфично производство за централи, работещи до и над 2 250 часа годишно, според специфичните критерии, характерни за съответния вид производство. Намерил е посоченото изменение в ЗЕВИ за приложимо и към заварените правоотношения, каквото е и процесното, доколкото липсва изрична регламентация в обратен смисъл. Позовал се е на трайната съдебна практика, според която, ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би се стигнало до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би се обезсмислила самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.

По тези съображения въззивният състав е приел, че на основание чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ преференциалната цена по процесното правоотношение е дължима до достигане размера на НСП, определено в решение № СП–1/15. 10. 2020 г. на КЕВР /НСП в размер на 1907 кВтч, въз основа на което в решение № Ц-18 от 20. 06. 2011 г. на КЕВР, в частта по т. 7, е определена преференциална цена в размер на 191, 00 лв./МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 ч/, а за останалите произведени количества, които го надхвърлят, се дължи изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочил е, че през месец август 2017 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала НСП от 1907 кВтч при работа на електроцентралата до 2250 часа при цена от 191 лв./МВтЧ, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над НСП количество ел. енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар; произведеното през месец септември 2017 г. до НСП от 2 139 кВтч – 514, 510 МВтч електрическа енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар. Това изпълнение въззивният съд е квалифицирал като точно изпълнение на задълженията на ответника по обвързващия страните договор.

Наведените от въззивника доводи за наличие на основания за спиране на производството по делото, въззивният съд е намерил за неоснователни, като се е позовал на предварителната изпълняемост на индивидуалните административни актове на КЕВР, въведена с императивната норма на чл. 13, ал. 9 ЗЕ. Счел е, че не следва да бъде упражняван инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17 ГПК по отношение на решение № СП-1/15. 10. 2020 г. и решение № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Доводът за недопустимост на обжалваното решение се основава на твърдението, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09. 07. 2019 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд не е спрял производството по делото до приключване на административното производство по жалби срещу решения № СП-1/15. 10. 2020 г. и № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР. Във връзка с този довод са поставени първи, четвърти и пети въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, свързани с наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, съответно същите имат значение за допустимостта на обжалваното въззивно решение. По отношение на тях обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за първия въпрос, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за останалите два. Цитираните от касатора определение № 410/27. 09. 2019 г. по ч. т. д. № 1813/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 40/18. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 2586/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, нямат характер на практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, разяснен в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК. Що се отнася до определението по ч. гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, IV г. о., касаещо заплащане на обезщетение за фактически отработено време над нормалната месечна продължителност, същото е неотносима практика. Във връзка с хипотезата на допуснато предварително изпълнение на индивидуалния административен акт, който е от значение за съществуването на спорните материални права, е формирана практика на ВКС, намерила израз в служебно известните на настоящия състав актове на ВКС – определение № 597 от 30. 09. 2019 г. по ч. т. д. № 1628/2019 г., II т. о., определение № 241 от 28. 05. 2021 г. по ч. т. д. № 985/2021 г., II т. о., определение № 236 от 27. 05. 2021 г. по ч. т. д. № 429/2021 г., II т. о., определение № 60293 от 01. 08. 2021 г. по ч. т. д. № 926/2021 г., I т. о., определение № 60275 от 21. 07. 2021 г. по ч. т. д. № 595/2021 г., I т. о. и определение № 60429 от 22. 11. 2021 г. по ч. т. д. № 1251/2021 г., II т. о. В тази практика се приема, че когато по силата на закона е предвидено предварително изпълнение на индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, през спорния период следва да се зачетат правните последици, към които е насочен. В същия смисъл са и решение № 60073 от 16. 11. 2021 г. по т. д. № 1184/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 60130 от 31. 01. 2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в които е прието, че съгласно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ, бр. 56 от 24. 07. 2015 г. / общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. С § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено КЕВР да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл. 166, ал. 1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. Такива са и издадените на основание § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56 от 24. 07. 2015 г./ решение № СП-1/31. 07. 2015 г. и решение № СП-5/28. 03. 2019 г. /след отмяна на решение № СП-1/31.07.2015 г./ в частта относно т. 1. 7., касаеща вятърни централи, работещи до 2 250 часа, съответно решение № СП-1/15. 20. 2020 г. и решение № СП-2/15. 10. 2020 г. С тези решения КЕВР само установява вече съобразеното, но непосочено изрично като размер във влезлите в сила решение № Ц-010/30. 03. 2011 г. на КЕВР във връзка с решение № Ц-013/28. 06. 2006 г. на ДКЕВР нетно специфично производство, което е един от ценообразуващите елементи за определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Решаващите изводи на съставите на ВКС са, че спирането на производството по гражданското дело поради висящността на административното производство по оспорване на акта на КЕВР означава неприлагане на правните последици на издадения административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, за който не е предвидена законова възможност за спиране на изпълнението му, съответно представлява недопустим правен резултат. Тези съображения се споделят от настоящия съдебен състав. На следващо място, отмяната на административния акт или прогласяването на нищожността му налагат по силата на чл. 301 АПК предприемане на възстановителни мерки от административния орган. Със съдебното решение в производството по оспорване на акта, не се решава спор по същество, който да има значение за правилното решаване на спора в гражданското производство, тъй като в конкретния случай решението по административното дело няма да определи нови количества, които да се заплащат на преференциална цена или нови размери на НСП. Изменения в определяните от КЕВР показатели, относими към формиране на цената на електрическата енергия, са предмет на евентуално бъдещо решение на регулаторния орган, което не попада в основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството пред гражданския съд. По изложените съображения обжалваното решение е допустимо, а съществуването на практика на ВКС по поставените въпроси, на която въззивното решение съответства, изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Останалите въпроси, касаещи приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК, също не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като не са обуславящи за изхода на спора, поради което не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващият състав на апелативния съд, противно на съдържащите се във въпросите твърдения, не е отрекъл задължението за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на индивидуалния административен акт при наличие на предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК, нито е изложил мотиви за необходимост от „нарочен иск“, за да бъде извършен този контрол. Счел е обаче, че отмяната на решение № СП-1/15. 10. 2020 г. на КЕВР не може да доведе до отпадане на императивния законов критерий за лимит, до който произведената електрическа енергия се заплаща по определена преференциална цена, както и че проверката на валидността на решения № СП-1/15. 10. 2020 г. и № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР не е от значение за спора по делото. В атакуваното решение е изразено отрицателно становище по основния спорен въпрос дали една централа в рамките на една календарна година може да попадне последователно в двете ценови категории, установени съобразно технологичната годност на обекта за работа до 2250 часа годишна работа и за работа над 2250 часа. При тези изводи дори съдът да бе установил по реда на инцидентния контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК невалидността на решения № СП-1/15. 10. 2020 г. и № СП-2/15. 10. 2020 г. на КЕВР, неприлагането на техните последици не би обусловило друг, благоприятен изход на правния спор за касатора, тъй като не би довело до приложение на преференциалната цена за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 ч., към произведената от касатора енергия за м. август и септември 2017 г. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за възможността за последователното прилагане в рамките на една календарна година на две преференциални цени по отношение на електрическата енергия, произведена от една и съща вятърна електроцентрала, е в съответствие и с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 60105 от 14. 02. 2022 г. по т. д. № 1185/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. В същото е прието, че недопустимостта на последователното прилагане на количествата нетно специфично производство в рамките на календарна година следва и от категоризацията на производителите на електрическа енергия от вятърни електроцентрали въз основа на едногодишно производство, като промяната в нея, може да се осъществи само след изменение на ефективните часове работа на генераторите и мощността на ветровата централа, които следва да бъдат надлежно установени и одитирани. Това налага извода, че е недопустимо преминаването на един производител по негово, или на крайния снабдител усмотрение, от една група в друга и изключва възможността за заплащане на произведената енергия по преференциални цени едновременно за двете категории производители.

С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не се допуска.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 11 280 лв. с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 15 от 18. 01. 2022 г. по в. т. д. № 581/2021 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Г. Е“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б, ет. 4 да заплати на „Енерго-П. П“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], В. Т – Е, сумата от 11 280 лв. /единадесет хиляди двеста и осемдесет лева/ с ДДС, разноски за производството пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.