5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1282

София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: М. П. Членове: М. Г. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №1864/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат А. Г., срещу определение №431/15.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3539/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 268114 от 01.11.2022г., по гр. д. № 14831/2019 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по предявените осъдителни искове срещу ответника – ЧСИ А. П. за сумата 155 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата 210 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, които произтичат от образувано изпълнително производство по изп. дело № 20158490400711, ведно със законната лихва, считано от датата на незаконния въвод във владение и за периода от 15.07.2015г. до 08.02.2019 год. Производството е прекратено и по предявените осъдителни искове срещу ответницата – М. С. Ж./наследник на първоначалния ответник И. Г. Ж./ за сумата 107 000 лева, получена по изп. дело № 20158490400711, както и за сумата 55 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.06.2015 г. до 04.05.2018 г.

Софийският апелативен съд е приел, че по отношение на прекратеното производството по предявените осъдителни искове от жалбоподателката срещу ответника – ЧСИ А. П. за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от образувано изпълнително производство по изп. дело № 20158490400711: между страните по делото има влязло в сила на 24.06.2021г. - решение № 1380 от 20.02.2020г., постановено по гр. д. № 16757/2017г. по описа на СГС, с което са отхвърлени осъдителните искове по чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 1 ГПК. Предявените искове са недопустими на основание чл. 299, ал. 1 ГПК и правилно е прекратено производството. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че ответникът ЧСИ А. П. останал ненаказан и била налице нова фактическа обстановка, различна от тази през 2017 г. Евентуалното наличие на нови факти и обстоятелства за същите искови претенции, които са били осъществени по висящо производство, и по които има постановено влязло в сила съдебно решение, не е основание за предявяване на същите искове, между същите страни и на същото основание. Тази нова твърдяна фактическа обстановка, дори и има такава, а същата не е налице, може да бъде предмет на друго съдебно производство. По отношение на прекратеното производството по предявените осъдителни искове от жалбоподателката срещу М. С. Ж./наследник на първоначалния ответник И. Г. Ж./ за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, в резултат от осъществена незаконосъобразна публична продан: видно от представеното по делото съдебно удостоверение/л. 823, том трети/ се установява, че между страните по тези искове има идентично висящо производство по гр. д. № 8513/2018г. по описа на СГС/л. 341, том втори/, за сумата от 115 300 лева причинени имуществени вреди за периода от 01.12.2017г. до 26.06.2018г. Служебно е изискана исковата молба/л. 962/, с петитум да се върне исковата сума за Ѕ ид. част от процесния апартамент на основание неоснователно обогатяване. С определение от 31.05.2022г., по гр. д. 8513/2018г./л. 1034/, СГС е прекратил производство за обезщетение за пропусната полза в размер на 75 000 евро и за неимуществени вреди от 12 000 лева, тъй като представлявали нови искове. Предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 107 000 лева е недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и правилно е прекратено производството, поради което обжалваното определение в тази част е правилно и следва да се потвърди. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че искът по гр. д. № 8513/2018г. е за неоснователно обогатяване, а по настоящото дело е за непозволено увреждане. Сочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, а същата следва от фактическите и правни твърдения на ищеца в исковата молба. В процесната хипотеза е налице обективно и субективно тъждество между предявените искове, поради което по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. Видно от приложеното към отговора на частната жалба решение № 263303 от 11.11.2022г., постановено по гр. д. 6029/2018г. по описа на СГС жалбоподателката е предявила осъдителни искове срещу М. С. Ж./наследник на първоначалния ответник И. Г. Ж./ за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 евро, в резултат от осъществена незаконосъобразна публична продан на гараж № 7 и подземен гараж № 10. Предявеният иск за неимуществени вреди за сумата от 55 000 лева и за периода от 26.06.2015г. до 04.05.2018г. е недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и правилно е прекратено производството по делото. Предявеният иск по първото дело не е предявен като частичен, независимо от твърденията, че се отнасяли за различни имоти. При предявен иск за неимуществени вреди от конкретен деликт, първоначално заявеният размер на иска, за който липсват твърдения, че е предявен като частичен, представлява окончателният размер на исковата претенция и за разликата над този размер, нов иск е недопустим, с изключение на евентуални хипотези на ексцес. В процесната хипотеза е налице обективно и субективно тъждество между предявените искове за неимуществени вреди, поради което по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. В частта, с която производството не е прекратено, същото продължава да е висящо и следва да продължи.

Жалбоподателката е изложила твърдения, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроси относно приложението на разпоредбите на чл. 126, ал. 1 и чл. 130 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване се оценяват негативно действията и мотивите на съда за постановяване на обжалваното определение, но липсва конкретно формулиран правен въпрос и обосновка на изтъкнатите основания по чл. 280 , ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се също, че определението е недопустимо и очевидно неправилно.

Ответниците А. С. П., [населено място], и М. С. Ж., [населено място], оспорват частната жалба.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Обжалваното определение не е очевидно неправилно. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, съдебният акт отговаря на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК – определението съдържа мотиви по предмета на частната жалба. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища определения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Касационното обжалване в случая може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е посочен обаче материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретния спор. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. С. Т. решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Отделно от това трябва да се отбележи, че обжалваното определение е съобразено със задължителната практика на ВКС по прилагането на разпоредбите на чл. 126, ал. 1 и чл. 130 ГПК. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК установява забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат едни и същи страни и предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Правоотношението, придобило качеството на „пресъдено нещо“, не може вече да бъде предмет на правнорелевантен спор.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на адвокат Р. Т. като пълномощник на А. С. П., [населено място], трябва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №431/15.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3539/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА А. Б. М., [населено място], да заплати на адвокат Р. Т.,САК, 400 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.