Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯН К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 2870 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. З. от гр.Димитровград, чрез пълномощник адв. Б. от АК-Хасково срещу решение № 81 от 08.02.2022 г., постановено по адм. д.№ 769/2021 г. по описа на Административен съд -Хасково.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П. З. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да бъде осъдена О. Д. да му заплати сумата в размер на 61,33 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно с Решение № 593/30.07.2019г. по адм. дело № 97/2019г. на Административен съд Хасково, Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, в частта му по т. II, т. 1, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2019 г. за населението на гр. Димитровград.
Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, необосновано, взаимно противоречиво в мотивационната си част до степен на неразбираемост, обосноваваща неговата нищожност - касационни основания за отмяната по чл.209, т.1 и т.3 от АПК.
Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда, че липсват две от предпоставките за удовлетворяване на иска – ненастъпила вреда за ищеца Запрянов и липса на причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Счита за неправилни съжденията на съда, че след като битовите отпадъци за 2019г. в община Димитровград са били събирани, извозвани и третирани, то услугата е била предоставяна и не е налице вреда, а размерът, съгласно чл.68, ал.2 от ЗМДТ, следва да се определи въз основа на промилите от предходната ТБО-2018 г..
В заключение обобщава, че атакуваното решение е постановено в противоречие с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, чл.7 от Конституцията на РБ и чл.13 от КЗПЧОС във вр. чл.6, т.1 от същата Конвенция.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се осъди О. Д. да заплати исковата претенция, както и направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация – О. Д. не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Производството пред Административен съд Хасково се е развило по предявен от П. З. против община Димитровград иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от него ТБО за 2019 г. в размер на 58,87 лева и 2,46 лева - лихва за забава върху ТБО за 2019 г., начислени съгласно определените промили за ТБО – 2019г. с т. II, т. 1 от Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет-Димитровград, която разпоредба с Решение № 593/30.07.2019г. по адм. дело № 97/2019г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение № 9535/14.07.2020 г. по адм. дело № 13938/ 2019 г. по описа на ВАС, е била отменена.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, като събраните доказателства не са спорни между страните. Безспорно се установява, както отмяната на т. II, т. 1 от Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на ОбС – Димитровград, така и обстоятелството че на 28.01.2020г. Запрянов е заплатил посочените суми ТБО и лихва за забава.
Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. Счел е че се установява само една от кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на О. Д. а именно: отменено Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, представляващо общ административен акт, в частта му по т. II, т. 1, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019 г., но не са налице останалите две предпоставки: претърпени вреди и причинно-следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди.
Върховният административен съд – трето отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Не е налице противоречие в мотивите на първоинстанционния съд до степен на неразбираемост, което да обоснове неговата нищожност. Мотивите на решаващият съд почиват на установените по делото фактически обстоятелства и подробно изложение на приложението на закона към тях.
Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано и обжалваното решение е надлежно мотивирано.
Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също се явяват несъстоятелни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение.
При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск.
За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че макар в случая да е налице първата законова предпоставка - отменен като незаконосъобразен общ административен акт, то не са установени останалите законови предпоставки – причинена вреда, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, подлежаща на обезщетяване и причинна връзка между отменения акт и причинената вреда.
Настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря в настоящото изложение.
Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл.11 от ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. Задължението за заплащане на тази услуга, включваща: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО, следва по силата на закона – чл.64 от ЗМДТ, а не от решението на Общинския съвет.
При липса на данни услугата да не е предоставяна, за касатора, като собственик на недвижим имот е възникнало задължението да заплати дължимата ТБО за процесната година. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заплатената от Запрянов ТБО, при ползване на предоставената по чл.62 от ЗМДТ услуга за 2019 г., независимо от отмяната на решението на Общински съвет Димитровград в частта, с която е определен размера на ТБО за 2019г., не съставлява вреда.
След като не се установяват две от кумулативните предпоставки за реализиране отговорността на общината за вреди, а именно: настъпила вреда за касатора и пряка причинно-следствена връзка между отмененото решение на Общински съвет Димитровград и претендирания вредоносен резултат, предявеният иск се явява неоснователен.
При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81 от 08.02.2022 г., постановено по адм. дело № 769/2021г. по описа на Административен съд Хасково.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ю. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА