ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253

гр. София, 25.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1402 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Д. Р. Д. срещу определение № 2331/22.02.2023 г. по гр. д. № 378/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 124342 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 68181/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от касаторката искова молба с вх. № 27269 от 14.12.2022 г., на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като за нея е налице правен интерес от установяване нищожността на процесната заповед за изпълнение като издадена срещу починало лице. Поддържа, че това е така, защото не е била конституирана като наследник на починалия адресат на заповедта за изпълнение в производството по издаването й и следователно за нея не е имало възможност за подаване на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и делото да бъде върнато за разглеждането му по същество.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба ищцата навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следния въпрос: „Дали разпоредбата на чл. 227 ГПК е приложима спрямо заповедта за изпълнение, както и дали може самостоятелно да се предяви иск за обезсилването й, или следва да...