Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. С. И. чрез адв.Н. И. срещу решение № 133 от 22.12.10г.,постановено по в. гр. дело № 249/10г. на Окръжен съд – Силистра.

В приложеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие в практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.Прилага копия от съдебни решения.

В писмен отговор ответникът по касационната жалба ОУ”Н.Й.В.” моли да не се допуска касационно обжалване.Претендира за разноски.

С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ,като е приел, че заповед № 57/26.04.10г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Ф. С. И. на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация за изпълнение на длъжността „учител по математика и физика”,е законосъобразна.Изложени са съображения, че е налице приложеното основание за уволнение – ищецът притежава съответното образование и професионална квалификация за преподаване по математика, но не и по физика съгласно изискванията на Инструкция № 2 от 29.07.94г. на МОН,издадена на основание чл. 39 ЗНП.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира, че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280 ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид.Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът да посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.Поставеният от касатора въпрос”налице ли е посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудово правоотношение, а именно липсата на необходимата професионална квалификация за изпълнение на длъжността „учител по математика и физика”е предмет на спора по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и отговорът му е в зависимост от събраните по делото доказателства.В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че е налице основанието по чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ за прекратяването на трудовото правоотношение, не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл. 281 ГПК.Ето защо настоящият състав приема, че. не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Изложените аргументи касаят правилността на въззивното решение и биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК при вече допусната касация, но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на настоящото производството и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски в размер на 150 лв адвокатски хонорар.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 22.12.10г.,постановено по в. гр. дело № 249/10г. на Окръжен съд –Силистра по жалба на Ф. С. И..

ОСЪЖДА Ф. С. И. от [населено място],Силистранска област да заплати на ОУ”Н.Й.В.”с.Л., [община],С. област сумата 150 лв/сто и петдесет/разноски, представляващи адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.