Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК, образувано по молба, подадена от адвокат Д. Б., като пълномощник на К. А. П., с която се иска да бъде изменено определение №229/23.06.2020г. по ч. т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т. о. в частта за разноските. Твърди се, присъдените в полза на ответника „Бизнесконсулт” ООД разноски в размер на 520лв. следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност като се има предвид липсата на правна и фактическа сложност на процесуалния спор. Претендира се намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 7, т. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Бизнесконсулт” ООД, в който се поддържа, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна поради преклузия на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е следвало да бъде направено преди постановяване на определението. Същевременно се твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Претендират се разноски за производството по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, намира следното:

С определение №229/23.06.2020г. по ч. т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т. о. не е допуснато касационно обжалване на определение №72/31.01.2020г. по в. ч.т. д.№1/2020г. на Варненски окръжен съд като жалбоподателят К. П. е осъден да заплати на „Бизнесконсулт” ООД сумата 520лв. – заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по частното производство пред ВКС.

Неоснователно е възражението на „Бизнесконсулт” ООД, че правото на К. П. за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано. Частната жалба, въз основа на която е образувано производството по ч. т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т. о., е разгледана в закрито заседание при липса на предвидена в ГПК процедура по уведомяване на частния жалбоподател за претенцията на ответника за разноски, направена с отговора на частната жалба. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят може да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определението от 23.06.2020г. са присъдени разноските на ответника за частното касационно производство в размера, в който са претендирани и доказани. Настоящият състав намира, че направеното с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 520 лв. ( при минимум от 200лв. съобразно чл. 7, т. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба №1/2004г. на ВАдвД) е неоснователно.

В частната касационна жалба на К. П. се поставят принципни правни въпроси, свързани с вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството, действието на решенията по чл. 140, ал. 4 ТЗ и съотношението на исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ и по чл. 155 т. 1 ТЗ. Касаторът е инкорпорирал в частната жалба пет отделни правни въпроса, за да обоснове наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. От изложеното следва, че процесуалният спор по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, повдигнат от частния касатор, в случая се характеризира с определена правна сложност, която ангажира съответстваща процесуална защита от страна на ответното дружество. В отговора на частната касационна жалба са изложени доводи както за нейното недопускане до касация, така и за нейната неоснователност по съществото на процесуалния спор. В тази връзка настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. не се явява прекомерно и не може да обоснове неговото намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не следва да се присъждат претендираните от ответното дружество разноски от 250лв. по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като процедурата по допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските няма характер на самостоятелно производство извън същинския процесуален спор.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. П. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение №229/23.06.2020г., постановено по ч. т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т. о. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: