Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Д. М. Д. срещу определение № 150 от 27.04.2020г. по ч. гр. дело № 221/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10 от 07.01.2020г. по гр. д. № 973/2018г. на Велинградски районен съд, с което е върната исковата молба на касатора Д., руски гражданин, срещу М. Я. А. от [населено място], общ. В., за установяване на факт с правно значение – произхода на ищеца от българския гражданин М. Я. А., поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, Ж. И. Р БЪЛГАРИЯ) / ЗБЖИРБ/.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното определение като постановено при нарушение на процесуалния закон – чл. 254, ал. 2 ГПК. Посочва, че въззивният съд не е изложил съображения във връзка с произхода му от лицето М. Д., посочено като негов баща в издаденото удостоверение за раждане от ГЗАГС, К. А., [населено място], въпреки че в първата съдебна инстанция е доказано, че произходът му от баща е от ответника като реално съществуващо лице. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по спора.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса от значение за точното прилагане на Закон за това дали удостоверителният документ, който в случая е удостоверение за раждане, издадено от компетентен орган по гражданското състояние в СССР, [населено място], понастоящем в Руската федерация, удостоверява факта на произхода на лицето от баща, откъдето се извежда и българския му произход, или удостоверява изявление на майката на детето за неговия произход от баща.

Ответникът по частната касационна жалба М. Я. А. не подава отговор.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за установяване по исков ред на българския произход на ищеца, който не е български гражданин, чрез установяване на факта на бащинството на ответника, който е български гражданин. Анализирайки разпоредбата на чл. 3 ЗБЖИРБ, регламентираща способите за установяване на български произход на българите, живеещи извън родината си, достига до извода, че наличието на документ, издаден от български или чужд държавен орган за българския произход на правния субект изключва възможността му да търси по исков ред установяването на същия български произход, която възможност иначе е един от визираните в чл. 3 ЗБЖИРБ способи. Пазарджишки окръжен съд е посочил, че за произхода от баща на ищеца е издаден акт за раждане от съответен държавен административен орган, имащ такива компетенции - орган за регистрация на актовете по гражданско състояние – акт № 1030 от 07.06.1988г. в [населено място], К. А., Градски ЗАГС, въз основа на който е издадено удостоверение за раждане на ищеца, в което са описани кои са родителите му и тяхната националност. В удостоверението за раждане, представено и прието като доказателство по делото изрично е записано, че баща на ищеца е М. Я. Д. и че неговата национална принадлежност е българска. Въззивният съд е счел, че удостоверението за раждане на ищеца, съставено въз основа на акта за раждане, издаден от компетентния държавен орган в К. А., е официален свидетелстващ документ, чиито правни последици се признават в Р. Б съгласно чл. 12 от договора между Н. Р. Б и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975г.. Според този договор документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентните органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация, а също така документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна. Поради това решаващият съд е заключил, че ищецът разполага с официален свидетелстващ документ, издаден от чужд държавен орган, имащ удостоверителна и задължителна сила, въз основа на който по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ той успешно може да установи българския си произход като го представи пред съответния български административен орган за издаване на удостоверение. Посочил е също, че актът за раждане, дори когато е издаден от компетентен държавен орган на чужда държава, има същата доказателствена сила като съдебното решение по чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ, каквото цели да получи ищецът с предявяване на настоящи иск. Поради това е намерил, че за ищеца липсва правен интерес да води това исково производство, още повече че няма доказателства по административен ред да му е отказано признаване на българския произход на едно или друго основание по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗБЖИРБ. Поради недопустимостта на предявения установителен иск за установяване на сочения факт с правно значение, исковото производство е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.

Допускането на касационно обжалване на въззивно определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ищцата не е формулиран въпрос, който да е обусловил решаващите правни изводи в атакуваното въззивното определение. Поставеният въпрос освен, че касае основанията за неправилност на обжалваното определение, а не основанията за допускането му до касационен контрол, не е от решаващо значение за извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за установяване на факт с правно значение. Без значение е по какъв начин е съставен акта за раждане досежно произхода от баща – дали въз основа на представен акт за граждански брак или при липса на такъв или на друг официален документ, установяващ бащинството, въз основа на изявление на майката. Във всички случаи съставеният от компетентния държавен орган акт за раждане и издаденото въз основа на него удостоверение за раждане са официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила досежно факта на произхода на лицето от сочените майка и баща и тяхната националност. Следователно дори процесното удостоверение за раждане на ищеца, издадено от компетентните държавни органи в СССР, да е въз основа на изявления на майката за произхода на детето й от баща, решаващият извод на въззивния съд за обвързващата му доказателствена сила, която не е била оборена в друго производство, и характера му на официален свидетелстващ документ, не би се променил. Не би се променил и другият решаващ извод на Пазарджишки окръжен съд, че при наличието на акт за раждане на ищеца, съставен от компетентен държавен орган, в който е посочен неговият баща и националността му, за ищеца отсъства правен интерес от установяване по исков ред на произхода му от баща – български гражданин. Искове за установяване и оспорване на произход от баща също биха били недопустими поради изтекли срокове по чл. 69 СК и чл. 62, ал. 4 СК, но такива искове ищецът изрично е уточнил, че не предявява, в процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК. Доколкото предметът на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е установяване българския произход на ищеца, а не установяване на произхода му от баща по чл. 69 СК, и доколкото този български произход е приет за установен с издаденото удостоверение за раждане, липсата на правен интерес от търсеното установяване е очевидна. Разминаването във фамилните имена на сочения за баща в удостоверението за раждане и твърдения от ищеца истински баща – ответник е факт, който не може да бъде разглеждан в настоящото исково производство, а и е ирелевантен за него, доколкото българският произход е посочен в удостоверението за раждане и е установен.

Изложените от касатора доводи за допусната очевидна фактическа грешка в датата на обжалваното определение не могат да бъдат разгледани в настоящото производство и от настоящия касационен съд, тъй като компетентен да отстрани допуснати очевидни фактически грешки е съдът, постановил акта и то в нарочно производство по реда на чл. 247 ГПК. Доводите за липса на представителна власт на процесуалния представител на касатора във въззивното производство освен, че са неоснователни, доколкото пред настоящата инстанция е представено пълномощно за адв. Н. за всички съдебни инстанции, саниращо евентуален порок пред въззивната инстанция, биха могли да бъдат обсъдени само при допускане на касационния контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150 от 27.04.2020г. по ч. гр. дело № 221/2020г. на Пазарджишки окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: