8ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486

гр. София, 06.08.2020 г.

В. К. С – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2557 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД срещу решение № 1330/04.06.2019 г. по в. гр. д. № 5429/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4565/06.07.2018 г. по гр. д. № 2658/2017 г. на Софийски градски съд за осъждане на дружеството на основание чл. 226 от Кодекса за застраховане отм. да заплати на И. В. И. обезщетение за причинени от ПТП, реализирано на 27.06.2016 г., неимуществени вреди в размер 150 000 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационен контрол с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и ал. 2, предл. III ГПК. Формулирани са въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са решени в противоречие със задължителна практика на ВС и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Въпросите са следните:

1 „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“

2. “Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително...