Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Б. Н. като ликвидатор на Адвокатско дружество „Н.” срещу определение №1310/03.06.2020г. по гр. д. № 60/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 2290/2019г. по описа на СГС – VI-15 с-в.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като е налице заличаване на адвокатското дружество като правен субект и срещу неправосубектен не могат да се извършват правни действия. Липсва преюдициалност на производството по т. д. № 2290/2019г. на СГС – VI-15 с-в. спрямо производството по гр. д. № 60/2020г. на САС. Иска се отмяна на въззивното определение.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба И. Я. К. оспорва основателността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

С обжалваното определение е прието, че спорът по гр. д. № 60/2020г. на САС е висящ по въззивни жалби на страните по гр. д. № 367/2017г. на СГС, I-13 с-в срещу решение от 23.05.2019г., с което АД „Н., Д. и съдружници” е осъдено да заплати на И. Я. К. по частичен иск с правно осн. чл. 67, т. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 ЗАдв. сумата от 30 000лв. – ликвидационен дял, като е отхвърлен искът на И. Я. К. за присъждане на 6000лв. - част от текуща печалба на дружеството. В хода на въззивното производство въз основа на представени писмени доказателства и служебна справка САС е констатирал, че адвокатското дружество е променило наименованието си на АД „Н.”, същото е било прекратено и обявено в ликвидация с ликвидатор адв. Н. и с решение от 03.10.2019г. е било заличено от регистъра на адвокатските дружества. И. К. е подала искова молба по чл. 604 ГПК срещу АД „Н.” за признаване за установено, че заличаването на същото дружество от регистъра на адвокатските дружества при СГС представлява недопустимо вписване, евентуално – нищожно вписване, евентуално – вписване на несъществуващо обстоятелство. Твърденията по исковата молба са, че заличаването на адвокатското дружество е в нарушение на изискването за удовлетворяване на кредиторите му преди извършване на това вписване. По исковата молба пред СГС е образувано и е висящо производство по т. д. № 2290/2019г. на СГС, ТО, VI-15 [населено място] съд е направил извод, че докато е висящо производството по чл. 604 ГПК за целите на производството по гр. д. № 60/2020г. на САС правосубектността на адвокатското дружество се запазва. Тъй като изходът на производството по т. д. № 2290/2019г. на СГС ще определи правосубектна ли е една от страните по облигационния спор по гр. д. № 60/2020г. на САС, то въззивната инстанция е уважила искането на адв.К. за спиране на производството по последното дело.

Страните не спорят относно установените от въззивния съд обстоятелства, а само по отношение на направените правни изводи въз основа на тях.

Съставът на ВКС намира следното:

Съобразно изричната регламентация в чл. 57-75 ЗАдв. адвокатските дружества са юридически лица, образувани от адвокати, за осъществяване от тях на възложената им от дружеството дейност в изпълнение на сключените от последното договори за правна помощ съобразно професионалната квалификация. Учредяването на адвокатските дружества, промените в статута им и заличаването им на осн. чл. 62, ал. 6 ЗАдв. се извършва по реда на глава петдесет и пета „Вписване на юридически лица” по ГПК, като тези обстоятелства се вписват в регистъра на адвокатските дружества, воден към окръжните съдилища, на осн. чл. 62, ал. 1 ЗАдв. В чл. 75 ЗАдв. е предвиден ред за прекратяване и заличаване на адвокатските дружества, според който след прекратяване се открива производство по ликвидация, като на осн. чл. 75, ал. 4 ЗАдв. ликвидаторът довършва текущите дела, събира вземанията, осребрява имуществото и удовлетворява кредиторите, като на осн. чл. 75, ал. 6 ЗАдв. след удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество, дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора.

Така посоченото ликвидационно производство при адвокатските дружества разкрива висока степен на сходство с предвиденото в чл. 266 и сл. ТЗ производство по ликвидация на търговските дружества. По отношение на приложението на чл. 273, ал. 1 ТЗ /аналогичен на чл. 75, ал. 6 ЗАдв./, според който, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството, е налице формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 45/16.07.2012г. по т. д. №4/2011г. на ВКС, I т. о. В същото е прието, че вписаното на осн. чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружество в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен, като правният интерес на ищеца-кредитор от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на вписване на това несъществуващо обстоятелство се извежда от съществуването/несъществуването на дружеството в правния мир и възможността кредиторът да насочи облигационните претенции спрямо дружеството.

Следователно производството по иск с правно осн. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се явява преюдициално по отношение производството по облигационния иск на кредитора спрямо дружеството. До аналогично разрешение състав на ВКС е достигнал и в Определение № 542/09.10.2018г. по т. д. № 1860/2018г. на ВКС, II т. о. – предметът на производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно заличаване като търговец на дружество, има преюдициален характер за правилността на производство по частна жалба срещу разпореждане за връщане на искова молба по чл. 135 ЗЗД от кредитор срещу ответник-заличеното дружество.

При адвокатските дружества установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се извършва с иск по чл. 604 ГПК. Ако в хода на производството по облигационната претенция на кредитора спрямо същото дружество настъпи заличаване на ответника като правен субект и кредиторът подаде иск по чл. 604 ГПК за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – заличаване на адвокатското дружество, първо следва да се реши въпросът за правосубектността на дружеството, имащ значение за допустимостта на облигационната претенция.

Доводът на частния касатор за прекратяване на производството по облигационната претенция поради липса на правосубектност на ответното адвокатско дружество би се явил основателен, ако не е налице висящо производство за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство– заличаване на това дружество.

Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1310/03.06.2020г. по гр. д. № 60/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 2290/2019г. по описа на СГС – VI-15 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: