Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.

Обжалвано е решение на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 09.10.2019 г. по д. д. № 8/2019, с което са уважени частично исканията на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на Н. К., частен съдебен изпълнител, рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд.

Недоволни от решението са министърът на правосъдието и частният съдебен изпълнител К..

Жалбоподателят частен съдебен изпълнител Н. К. обжалва в срок решението в уважената част - т. 1, т. 2, т. 4 и т. 9 с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не е налице нито едно нарушение: на чл. 484, ал. 3/нова ал. 4/ ГПК по отношение на взискателя, тъй като неговият процесуален представител е извършил възлагане на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – да избира и извършва принудителни изпълнителни действия по какъвто способ сметне за добре; на чл. 56, ал. 1 ГПК и чл. 9 ГПК тъй като са спазени разпоредбите на ГПК – чл. 56 и чл. 57 за редовно връчване на съдебни книжа, а освен това чрез надлежното разгласяване на проданта по реда на чл. 487 ГПК са надлежно уведомени както длъжника, така и взискателя; на чл. 19 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ,тъй като издадения от нотариус А.М. констативен протокол не е визиран в хипотезите на чл. 569 ГПК; на чл. 485, ал. 2 ГПК тъй като не е налице нестанала публична продан.

Жалбоподателят министъра на правосъдието обжалва в срок решението в отхвърлителната част – т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 –т. 8 по неговото искане с оплакване за незаконосъобразност, като счита, че действията и бездействията на ЧСИ в посочените точки представляват виновно неизпълнение на задълженията му закон и устав по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Жалбоподателите си оспорват взаимно жалбите, а Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители взема становище за тяхната неоснователност, като счита, че обжалваното решение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, намира същите за неоснователни поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушение по искане на министъра на правосъдието са: насрочване опис на възбранени недвижими имоти в срок, по-дълъг от една година, след изготвяне и връчване на Поканата за доброволно изпълнение; насрочване на публична продан в същия неразумно дълъг срок в нарушение на чл. 484, ал. 3 /нова ал. 4/ ГПК ; неизискване на сведения за тежести на описаните имоти; в Протокола за опис от 03.07.2017г. е посочено и времето за провеждане на публичната продан, без искане от взискателя; не е изготвено в срока по чл. 487, ал. 1 ГПК обявление за публичната продан на описания на 04.07.2017г. поземлен имот ;не е изпратено съобщение до НАП с искане за издаване на удостоверение за публичните задължения на длъжника; нарушение на § 73 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, Бр. 86 от 27.10.2017г./; не е предоставян постоянен достъп до делото на представителите на длъжник; не са изпращани съобщения до взискателя за насрочените описи и публични продани, за приключване на публичните продани, и за други извършени действия в изпълнителния процес и нарушение на чл. 19 от Наредба № 4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители и чл. 19, ал. 2 от ЕК на ЧСИ;нарушение на чл. 485, ал. 2 от ГПК;нарушение на чл. 442а, ал. 1 от ГПК по искане на Съвета на КЧСИ.

По делото е прието за установено, че изпълнителното дело е образувано за принудителното изпълнение на парично вземане на взискателя Столична община срещу длъжника „Тина парк“АД,като взискателят е възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начин на изпълнението. Отделно от това изрично е поискано да бъдат наложени запор на банкови сметки и движими вещи, оценка, опис и продан на имуществото на длъжника.На 14.04.2016 г. и на 25.04.2016 г. са извършени електронни справки по партидата на длъжника в служба по вписванията - София и са изискани копия от актове за собственост по персоналната партида на длъжника, както и са извършени справки относно имотите в АГКК.На 21.04.2016 г. е изпратено на основание чл. 191 ДОПК искане за издаване от НАП на удостоверение за наличие или липса на публични задължения на длъжника, както и за справка за имуществено състояние на длъжника.След постъпване на удостоверението от НАП на 18.05.2016 г. вземанията на държавата са присъединени с изрично постановление като сумата дължима към НАП е 118,52 лв.С постановление от 17.05.2016 г. е наложена възбрана на недвижими имоти собственост на длъжника, а именно: ПИ 11394.1798.144; ПИ 11394.1798.131 и ПИ 11394.1798.132 и на същия ден е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която му е връчена на 20.06.2016 г. и с, която последният е известен за наложените възбрани.Насрочен е опис и оценка на 03.07.2017 г. и на 04.07.2017 г. на недвижими имоти, собственост на длъжника, както и публична продан на същите от 25.07.2017 г. до 27.08.2017 г. с разпореждане от 30.05.2016 г. На 14.06.2016 г. е изпратено уведомление до ипотекарния кредитор „ТИ БИ АИ БАНК ЕАД, на основание чл. 501 ГПК, относно насрочения опис, оценка и публична продан на недвижимите имоти на длъжника, получено от адресата - ипотекарен взискател.На 15.06.2016 г. са изпратени запорни съобщения до всички банки за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Длъжникът е уведомен за пристъпването към изпълнение и от 20.06.2016 г. са започнали да постъпват суми от наложените запори на банкови сметка като на 28.06.2016 г. е изплатено публичното задължение от НАП.С молба от 13.03.2017 г. длъжникът уведомява съдебния изпълнител, за това че разделен на две имот 11394.1798.144 е продаден като продажната цена е внесена по сметка на съдебния изпълнител и е поискано да бъде заличена наложената възбрана. На 02.06.2017 г. е заличена възбраната върху ПИ 11394.1798.144; 11394.1798.131 и 11394.1798.132 и е вписана възбрана на ПИ 11394.1798.3852; 11394.1798.131 и 11394.1798.132.ЧСИ с протокол от 13.06.2017 г. назначава вещо лице и насрочва опис на поземлен имот с идентификатор 11394.1798.131 и на намиращата се в този имот сграда - трафопост 11394.1798.131.1 за 03.07.2017 г. и 04.07.2017 г., за което длъжника е уведомен с призовка връчена чрез залепване по реда на чл. 47ГПК.На определените дати - 03.07.2017 г. и 04.07.2017 г. са извършени описи на трафопост и поземления имот, като за този опис основният взискател не е уведомен. В протокола за опис и на двата имота са посочени вещни тежести, но само възбрана в полза на основния взискател, владение на имота, а за задълженията за имота са посочени - „Няма данни. Липсват данни за вписана договорна ипотека първоначално в полза на Райфайзен банк АД и в последствие след договор за новация в полза на Ти Би Ай Банк АД.“На 05.07.2017 г. и на 18.07.2017 г. са представени оценки на двата имота.Изпратено е искане до Столична община за предоставяне на данъчна оценка за имотите и за данъчни задължения за длъжника, но от общината не е постъпило удостоверение за данъчна оценка, като от материалите по делото е видно, че описаните имоти са декларирани общо с други и нямат отделна оценка.Изпратено е съобщение до длъжника на 05.07.2017 г. за насрочената продан на трафопоста от 25.07.2017 г. до 25.08.2017 г.,като съобщението е връчено чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК. До основния взискател съобщение не е изпращано.

След разгласа е проведена публична продан приключила на 28.08.2017 г. с обявяване на купувач. В съобщението е посочено, че е изготвено и постановление за възлагане на недвижимия имот, като същото подлежи на обжалване. Постановлението е влязло в сила и е вписано. Съобщение до взискателя за приключилата продан не е изпратено. След извършената продан не е изисквано от НАП удостоверение за публични задължения. Няма данни да е извършвано и разпределение на постъпилата от публична продан сума.На 03.11.2017 г. е извършен въвод във владение на продадения трафопост. Призовки са връчени на длъжника и на купувача.

С разпореждане от 19.01.2018 г. е насрочена публична продан от 18.04.2018 г. до 18.05.2018 г. на ПИ 11394.1798.131 за което е и изпратено съобщение до длъжника получено по пощата, но не е изпратено съобщение до основния взискател.На 17.04.2018 г. е изготвен протокол за разгласа на публичната продан, в който датата на изготвяне на самото обявление обаче е неясно като в самото обявление липсва посочена дата. И за двата недвижими имота описани на 03 и 04 юли 2017 г. няма акт на съдебният изпълнител, с който да е приета оценка или определена начална цена на проведеният в последствие търг. Началната цена, на която е проведена публичната продан е 396 680 лв. при пазарна цена според експертната оценка 495 850 лв. т. е. началната цена е 80 % от пазарната.С протокол от 21.05.2018 г. са обявени постъпилите наддавателни предложения и е обявен купувач. За извършената продан е уведомен длъжника, но не и взискателя.На 29.01.2018 г. по делото постъпва удостоверение от ТД НАП за липса на данъчни задължения на длъжника по делото.На 25.06.2018 г. взискателят подава молба с искане за продан на вече продадения имот.Със съобщение от 27.06.2018 г. основният взискател е уведомен за извършената продажба.На 27.07.2018 г. и на 31.07.2018 г. са депозирани молби от дружеството длъжник, подписано от И. Ц. /пълномощник/ и от изпълнителния директор, с които се искат копия от документи по изпълнителното дело, достъп до него и справка за дължимите суми.Изготвени са съобщения за дължимите такси за получаване на копия от книжа, за справка за размера на дълга и за работното време на кантората, които съобщенията са получени от длъжника по пощата и лично от изпълнителния директор в кантората на ЧСИ.На 02.08.2018 г. е входирано ново искане за справка по делото за постъпилите и изплатени по делото суми.В дисциплинарното дело е приложен протокол от 08.08.2018 г. на нотариус А. М., в който е отразено посещение на изпълнителният директор на длъжника Г. П. и пълномощник И. Ц. в 16 часа, но достъп до кантората не е осигурен.На 09.08.2018 г. изпълнителният директор депозира в кантората на ЧСИ молба за изготвяне на сметка за размера на дълга и за предоставяне на копия от документи като за посещение на същия ЧСИ съставя протокол.На 10.09.2018 г. е съставен от ЧСИ протокол за предоставяне на документи на изпълнителният директор на длъжника.Извършената публична продан е обжалвана от длъжника и с решение на СГС е потвърдена.

От правна страна дисциплинарният състав е приел искането на ЧСИ за прекратяване на производството, поради изтекла давност за неоснователно, тъй като давностния срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ не е изтекъл нито от откриване на нарушението, нито от извършването му.

Правилно дисциплинарният състав е приел искането на министъра на правосъдието по т. 1, че „ЧСИ е нарушил чл. 13 ГПК и по аргумент от чл. 449, ал. 1 от ГПК, насрочва опис на възбранени недвижими имоти в срок, по-дълъг от една година, след изготвяне и връчване на Поканата за доброволно изпълнение“ за неоснователно. Установил е, от книжата по делото, че за периода от образуване на делото, до реалното извършване на описа са минали повече от една година. В този период обаче съдебният изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ е предприемал различни действия по принудително изпълнение или обезпечаване на изпълнението - събирани са книжа и са налагани възбрани върху недвижими имоти;наложени са запори на банкови сметки. Освен това в периода май 2016 г. до юни 2018 г. са постъпвали регулярно суми за погасяване на задълженията по делото. Едновременно с това длъжникът е предприемал действия по споразумение с кредитора, както и доброволно е внасял суми от продан на възбранени имоти. В производството по принудително изпълнение съдебният изпълнител е действал изцяло определяйки сам способа за изпълнение без взискателя да е подавал изрични молби с посочени изпълнителни действия, както и не е изисквал от съдебния изпълнител не само конкретни действия, но и ускоряване или промяна на избраните от него. Никоя от страните не е спорила и обжалвала действията с аргумент за бавно изпълнение.Съобразно установеното е приел, че при липсата на искания за изпълнителни действия от взискателя и от длъжника и при условията на служебно определяне на способ за изпълнение, съдебният изпълнител може сам да определи, както конкретните изпълнителни действия, така и бързината на развитие на производството.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 2 от искането на министъра на правосъдието, че искането е неоснователно.Изведени са две нарушения – на чл. 13 ГПК и на чл. 484, ал. 3 ГПК.Пвайки се на аргументите на предходната точка е приел, че нарушението на чл. 13 ГПК е неоснователно, а нарушението на чл. 484, ал. 3 ГПК е посочено като самостоятелно такова в т. 4 от искането на министъра на правосъдието и е основателно.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 3 от искането на министъра на правосъдието, че е неоснователно.Установил е, че ЧСИ е извършил проверка и по електронен път е изискал сведение за тежестите за имота, но не се е снабдил с официално и подписано удостоверение за вещни тежести от Агенция по вписванията, но е приел, че такова формално изискване ГПК не въвежда.Приел е, че с определени действия и бездействия свързани с извършването на проверка за вещни тежести на имотите, към които е насочено изпълнението ЧСИ е нарушил правилата на ГПК,но тези нарушения не са формулирани в искането на министъра на правосъдието и разширителното им тълкуването би представлявало излизане от предмета на делото и сериозно би нарушило правото на защита на съдебният изпълнител.

Правилно е прието от дисциплинарният състав за основателно искането по т. 4 на министъра на правосъдието, а именно, че „ЧСИ, в нарушение на чл. 484, ал. 3 /нова ал. 4/ ГПК, е посочил в Протокола за опис от 03.07.2017г. времето за провеждане на публичната продан, въпреки че взискателят не присъства на описа и следователно не е поискал това и е наложено наказание“ порицание“.Установено, е че с протокол за опис на недвижим имот от 03.07.2017 г. е описан трафопост, като в протокола са посочени дати за провеждане на продан, която е проведена именно в този период – от 25.07.2017 г. до 25.08.2017 г. При така установеното нарушение е прието, че посочването в протокола за опис на мястото и времето за проданта на вещта нарушава нормата на чл. 484, ал. 4 ГПК /преди ал. 3/. Посочено е, че съдебният изпълнител може да посочи време и място за проданта и да приеме за уведомени взискателят и длъжника, но само ако взискателят е поискал това, а длъжникът макар и да не е присъствал е редовно уведомен за описа, поради което е прието, че по отношение на длъжника нарушение не е извършено, защото е уведомен със съобщение надлежно връчено, но по отношение на взискателя е допуснато нарушение, тъй като не е уведомен за описа, не е присъствал при извършването му, не е поискал определяне на срок за провеждане на продан и не е уведомен впоследствие за насрочването.

По същество правилно дисциплинарният състав е приел, че съдебният изпълнител е нарушил нормата на чл. 484, ал. 3/нова ал. 4/ГПК,за което нарушение се следва наказание“ порицание“. Неуведомяването на взискателя за описа и насрочването на проданта без негово искане и без да е присъствал на описа не са нарушения поради овластяването по чл. 18 ЗЧСИ.Нарушение е само неуведомяването на взискателя за насрочването на проданта – тъй като това гарантира участието му в нея.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 5 от искането на министъра на правосъдието, че е неоснователно.За да направи този извод съставът е посочил, че нормата на чл. 487, ал. 1 ГПК е тълкувана неправилно, тъй като визираният срок е начален, след който съдебният изпълнител е длъжен да изготви обявление и няма за цел да ускори изпълнението.Освен това не би могло да се установи със сигурност кога са изготвени обявленията по делото, тъй като нямат дата, а действия по разгласа на проданта са предприети след 10.04.2018 г.Съдебният изпълнител е предприемал действия служебно въз основа на възлагане на взискателя, който не се е оплаквал от бавно изпълнение.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 6 от искането на министъра на правосъдието, че е неоснователно, тъй като твърдението в искането не отговаря на фактите по делото.Съдебният изпълнител е уведомил НАП при започване на изпълнението на 21.04.2016 г./след образуване на делото/ и през м. декември 2017 г. преди изготвяне на евентуално разпределение/след приключване на първата и преди втората продан/,каквото не е изготвено.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 7 от искането на министъра на правосъдието, че е неоснователно, тъй като не са посочени с какви точно действия/бездействия ЧСИ е нарушил посочената норма.Освен това § 73 ПЗР на ЗИД на ГПК е специална норма уреждаща публични продажби и определяне на нова начална цена, а в искането са наведени твърдения за нарушение при извършения опис.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 8 от искането на министъра на правосъдието, че е неоснователно, тъй като липсват доказателства за системно и в нарушение на принципите и нормите/чл. 3 и чл. 19 от Наредба № 4 и чл. 18 и чл. 19 ЕК на ЧСИ/за „равнопоставен достъп“на „страните и техните представители, както и на лицата имащи правен интерес“ непредоставяне на достъп до изпълнителното дело от страна на ЧСИ.

Правилно е прието от дисциплинарният състав за основателно искането по т. 9 на министъра на правосъдието, че в нарушение на чл. 56, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 9 ГПК ЧСИ не е изпращал съобщения до взискателя за насрочените описи и публични продани, за приключване на публичните продани, и за други извършени действия в изпълнителния процес, тъй като е безспорно установено, че съдебният изпълнител не е уведомявал основния взискател, което представлява нарушение на чл. 56, ал. 1 ГПК,поради което е наложено наказание“ порицание“.

Правилно съставът е взел предвид, че при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ се дължи отделно уведомяване на взискателя: за оценка, за насрочване на продан, за постановление за възлагане и при администриране на жалби.

Правилно е прието от дисциплинарният състав за основателно искането по т. 1 на Съвета на КЧСИ,че е налице нарушение на чл. 19 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ и е наложено наказание“ порицание“.Установено е, че ЧСИ не е изготвял копия от исканите книжа или удостоверения и справки в посочения в нормата срок; не е предоставян по подходящ начин и в разумен срок достъп до документите в изпълнителното дело на законния представител на длъжника, което е препятствало навременната му и адекватна защита срещу действията по принудителното изпълнение – приключилата продан, но е прието, че тези конкретни нарушения не са тежки.Прието е, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЕК на ЧСИ,тъй като действията или бездействията на ЧСИ във връзка с достъпа до информация не нарушава равноправието им.

Правилно е прието от дисциплинарният състав за основателно искането по т. 2 на Съвета на КЧСИ,че е налице нарушение на чл. 485, ал. 2 ГПК и е наложено наказание „глоба в размер на 1 000 лв.“. Прието е, че ЧСИ е приключил процедурата по определяне на начална цена едва с уведомяването на страните за насрочената публична продан при определена цена.И тъй като процедурата е завършена след изменението на нормата – 27.10.2017 г.,освен размера на началната цена, който правилно е определен на 80% от оценката, ЧСИ е следвало да съобщи оценката на страните и при възражение от някоя от тях да назначи нова оценка, което не е направил.

Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 3 от искането на Съвета на КЧСИ,че няма нарушение на чл. 442а, ал. 1 ГПК.Пвайки се на разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 12 от ЕК на ЧСИ съставът е приел за несъстоятелни твърденията, че предприетите обезпечителни и изпълнителни действия са несъразмерни или не са насочени към събиране на вземанията по изпълнителното дело.Посочил е, че изпълнението е насочено към недвижими имоти върху които има тежест – вписана договорна ипотека в полза на „Ти Би Ай Банк“АД и доколкото няма данни за реалния размер на задължението към датата на извършване на изпълнителните действия, то следва да се вземе номиналния размер на обезпеченото вземане, при положение, че размерът на всички вземания значително надхвърля стойността на имуществото върху което е насочено изпълнението.

Видно от изложеното, претендираните деяния са извършени, но дисциплинарни нарушения при наличие на овластяване по чл. 18 ЗЧСИ са само неуведомяването на взискателя: за оценка, за насрочване на продан, за постановление за възлагане и при администриране на жалби, както и неосигуряването на разумен срок и по подходящ начин достъп на длъжника до данните по делото, за които правилно и съразмерно е определено общо наказание“порицание“.Дисциплинарно нарушение е и провеждането на публична продан, насрочена след 27.10.2017 г. според заварените от изменението на закона правила, поради което правилно е определено дисциплинарно наказание „глоба” в размер близък до минималния.

На Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъдат присъдени 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 09.10.2019 г. по д. д. № 8/2019 г.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието и ЧСИ Н. И. К.,рег.№ ***,с район на действие Софийски градски съд да заплатят на Камарата на частните съдебни изпълнители по 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: