7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1252

гр. София, 07.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 257 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. Х. срещу решение № 370 от 8.11.2022 г. по в. гр. д. № 495/2022 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 675 от 15.06. 2022 г. по гр. д. № 854/2022 г. на Пазарджишки районен съд, с което е признато за установено, че касаторът дължи на „Е. М.“ ЕООД, [населено място] главница в размер на 9 483, 94 лв. и лихва за забава в размер на 2 523,78 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.12.2021 г. до окончателното изплащане, дължими на основание договор за потребителски кредит № FL570117 от 16.02.2011 г., сключен между „Юробанк И Еф Д. България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и Т. М. Х., като вземанията са прехвърлени от „Юробанк България“ АД на „Е. М.“ ЕООД с договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4212/2021 г. на Пазарджишки районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. К. жалбоподател излага оплакване, че в атакуваното решение в противоречие с процесуалните правила било отразено, че същото не подлежи на касационно обжалване. Оспорва извода на съда,...