Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД/ чрез П. М.-инспектор-юрист в ТД на КУИППД, [населено място] против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 289/14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 173/2012 г., с което е отменено решение на Великотърновски окръжен съд № 251/12.01.2012 г. по гр. д. № 1099/2009 г., с което е отменено решение на Окръжен съд-В. Т. № 251/12.01.2012 г. по гр. д. № 1099/2009 г. в частите, с които е отнето в полза на държавата по искане на КУИППД от К. П. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] описаното в решението имуществено, присъдена е държавна такса и разноски по делото и е постановено друго решение, с което са отхвърлени мотивираните искания на КУИППД, [населено място] с действие на искова молба с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ срещу К. П. К. лично, описано в решението и от [фирма] с управител К. П. К. на сума в размер на 60 000 евро /117 349.80 лв./ - равностойност на продаден недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 420, том ІІІ, рег. № 3375, дело № 323/19.10.2009 г. на нотариус А. М., като неоснователни и недоказани и са отменени наложените въз основа на определение от 29.10.2009 г. по гр. д. № 1099/2009 г. на Окръжен съд-В. Т. обезпечителни мерки на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД.

С жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и закона, както следва: 1.

Разпоредбите на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допустимост на свидетелски показания следва ли да се прилагат в

производството по чл. 28 ЗОПДИППД отм.,

по който въпрос въззивният съд е приел, че със свидетелски показания могат да се доказват доходи, заеми от физически лица и суми от други източници на средства независимо от техния размер в нарушение на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 ГПК, въпреки изразено несъгласие за допускане на свидетелски показания от страна на ищеца; 2.

Може ли да се приема чистата печалба, реализирана от търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът, като част от неговите доходи като физическо лице при липса на счетоводни данни и такива в подадените данъчни декларации за изплатена печалба,

по който въпрос въззивният съд е приел, че чистата печалба, реализирана от търговското дружество е част от доходите му като физическо лице, независимо от липса на доказателства за трансфер на средства от юридическото към физическото лице; 3.

Може ли да се приемат за законен източник на средства дейния, осъществяващи престъпления, попадащи в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД отм.,

Въззивният съд е приел за законен източник средства, за които се твърди, че са получени от ответника от добива на дървесина в качеството му на физическо лице без никакви доказателства в тази насока, но ако се приеме, че ответникът ги е получил /200 745 лв./ при липса на декларация пред НАП за получаване на сумата, то е налице недеклариране на доходи и избягване плащане на данъци в големи размери, състави на престъпления в обхвата на чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД отм., Посочените въпроси са поставени в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но не е посочена и приложена съдебна практика. Касаторът твърди, че според въззивния съд не може да се направи основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната му дейност, тъй като не може да се направи извод, че за придобиването на претендираното имущество са вложени средства, придобити от конкретно престъпно деяние, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: 1.

Каква трябва да е причинната връзка между придобитото имущество и престъпната дейност,

по който въпрос счита, че като е приел, че трябва да се търси връзка между конкретното престъпление и конкретното придобито имущество съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 66/26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 759/28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г., ІІІ г. о./чл. 290 ГПК/; Р. № 671/9.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г., ІV г. о. и Р. № 1/21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., ІV г. о. /чл. 290 ГПК/ Приложени са копия от посочените съдебни решения

За ответника по касация К. П. К. ЕГН [ЕГН] лично и като управител на [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат К. И. П. от АК-Велико Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на сумата 9 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие. Приложена е посочената в отговора съдебна практика.

За Апелативна прокуратура-Велико Т. не е изразено становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, посочен от касатора, уточнен от съдебния състав, както следва:

При преценка основателността на направеното мотивирано искане на КУИППД по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД необходимо ли е да се търси пряка

причинна

връзка между придобитото имущество и престъпната

дейност

, по който въпрос въззивният съд като е приел, че трябва да се търси връзка между конкретното престъпление и конкретното придобито имущество е постановил решението си в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд с Р. № 66/26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 759/28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г., ІІІ г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-Велико Т. № 289/14.11.2012 г., постановено по гр. д. № 173/2012 г. по касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито чрез престъпна дейност чрез П. М. инспектор-юрист в ТД на КУИППД, [населено място].

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: