Определение №457/15.04.2013 по гр. д. №4/2013 на ВКС, ГК, III г.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457

ГР. С., 15.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. №614/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 13 906 лв. предявеният от Е. И. срещу касатора иск по чл. 213, ал. 2 КТ – за обезщетение за незаконно недопускане на ищцата на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение – от 5.04.09 г. до 1.03.12 г..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че с въззивното решение противоречи на представените влезли в сила решения на ВКС, първоинст. и въззивни съдилища по въпросите от предмета на спора: 1.относно прилагане на чл. 123а, ал. 4 от КТ, когато работникът е прехвърлен по реда на чл. 123 КТ през 2001 г.; 2. относно автоматичното възстановяване на работа при предишния работодател, когато прехвърленият по чл. 123 КТ работник е завел и спечелил иск срещу новия работодател по чл. 344, ал. 1 от КТ, без да е поискал възстановяване на заеманата преди длъжност; 3.относно присъждане на обезщетение по чл. 213 от КТ, за период, за който работникът не твърди, че е бил без работа и не представя за констатация трудовата си...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...