ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457

ГР. С., 15.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. №614/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 13 906 лв. предявеният от Е. И. срещу касатора иск по чл. 213, ал. 2 КТ – за обезщетение за незаконно недопускане на ищцата на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение – от 5.04.09 г. до 1.03.12 г..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че с въззивното решение противоречи на представените влезли в сила решения на ВКС, първоинст. и въззивни съдилища по въпросите от предмета на спора: 1.относно прилагане на чл. 123а, ал. 4 от КТ, когато работникът е прехвърлен по реда на чл. 123 КТ през 2001 г.; 2. относно автоматичното възстановяване на работа при предишния работодател, когато прехвърленият по чл. 123 КТ работник е завел и спечелил иск срещу новия работодател по чл. 344, ал. 1 от КТ, без да е поискал възстановяване на заеманата преди длъжност; 3.относно присъждане на обезщетение по чл. 213 от КТ, за период, за който работникът не твърди, че е бил без работа и не представя за констатация трудовата си...