ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452

ГР. С., 12.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.04.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №29/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Апелативна прокуратура – С. срещу въззивното решение по гр. д. №1648/12 г. на Апелативен съд С. /АС/ в частта, с която са уважени исковете на Н. С. и И. Ч. срещу касатора с пр. осн. 2., ал. 1, т. 2 от З. и по допускане на обжалването.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Намира, че въпросът за задължителната преценка на всички конкретни обстоятелства на случая при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост е решен от АС в противоречие с ППВС №4/68 г., т. 11 и ТР №3/05 г., т. 3. За причинната връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди не са изложени мотиви в противоречие с ТР №1/01 г., т. 19. М. въпрос за определяне размера на обезщетението по справедливост – чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 4 от З. – се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се присъждат обезщетения с голяма разлика. За установяване на противоречието прилага 2 решения на ВКС и едно на Пловдивски апелативен съд, по реда на ГПК, отм.

С. противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС и съдилищата не се установява....