Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Д. К. от [населено място], подадена от адвокати Г. К. и Х. Х. срещу разпореждане № 282 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 1138/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение № ІІ-157 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1138/2012 г. по описа на БОС. Поддържа се, че неправилно е приложена разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното решение е обжалвано само по отношение основния преюдициален факт, с кой от двамата ответници - по главния или евентуалния иск е в трудово правоотношение към момента на предявяване на исковете и след това, не и относно определения размер на дължимите обезщетения.

В писмения отговор на частната жалба ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адвокат З. М. изразява становище, че разпореждането е правилно, тъй като цената на всеки един от предявените искове е по-малка от 5000 лв. Излага съображения, че не е предявен установителен иск за установяване със сила на присъдено нещо съществуването или несъществуването на трудово правоотношение. Ответникът “К. Транс І”, Е., [населено място] не е подал писмен отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да върне подадената от И. Д. К. касационна жалба срещу решение № ІІ-157 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1138/2012 г. по описа на БОС, с което са отхвърлени предявените от него срещу първия ответник [фирма], [населено място] искове по чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 128 КТ, чл. 4.1.2 К. и чл. 7.1.5 К. и са уважени срещу евентуалния ответник “К. Транс І” Е., [населено място] Бургаският окръжен съд е приел, че цената на всеки един от обективно съединените искове, а и общият им размер е под 5000 лв., поради което съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Разпореждането е правилно.

Правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни решения по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая цената на всеки един от обективно съединените искове за неизплатено основно и допълнително трудово възнаграждение, както и обезщетение за недопускане до работа е под 5 000 лв. Обжалваното решение на въззивния съд е постановено по искове за парични вземания, чиято цена е под 5 000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Неоснователно е поддържаното в частната жалба становище за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като предмет на обжалване е произнасянето на съда по преюдициалния въпрос - с кой от двамата ответници - главния или евентуалния частният жалбоподател е в трудово правоотношение, по който съдът дължи самостоятелно произнасяне със сила на присъдено нещо в диспозитива на решението. В случая от значение е обстоятелството за същността на произнасянето на съда по преюдициалния въпрос - дали е налице диспозитивно произнасяне, което има сила на пресъдено нещо или съдът е взел становище по преюдициалния въпрос в мотивите на решението. В случая съдът се е произнесъл по въпроса

с кой от ответниците е налице трудово правоотношение, като обуславящ спорно право, само в мотивите на решението си, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, а мотивите на решението не подлежат на самостоятелно обжалване.

Предвид изложеното разпореждането на въззивния съд, с което е върната касационната жалба, като недопустима е правилно, а жалбата неоснователна.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

разпореждане № 282 от 17.01.2013 г. по гр. д. № 1138/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на И. Д. К. от [населено място], срещу решение № ІІ-157 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1138/2012 г. по описа на БОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: