ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348

ГР. С., 20.03.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.03.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1325/12 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по гр. д. №1423/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] / сега [фирма]/, [населено място] по чл. 344, ал. 1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „шлосер по Р.” в УСО, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1 от ГПК с всички допълнителни основания. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР по т. д. №2/10 г. и ТР по т. д. №3/11 г. на ВКС по въпросите за запазване на тр. правоотношение с работника при промяна на работодателя в хипотезата на чл. 123а КТ / в случая с отдаване на обособена част от предприятието под наем/ и за задължението на съда да провери основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

С. противоречие е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. К. не се позовава на конкретно противоречие с практиката на съдилищата...