Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 243 от 3.07.2008 г. по гр. д.№ 246/ 2004 г. на районен съд [населено място], оставено в сила с решение № 1517/ 27.11.2009 г. по гр. д.№ 1991/ 2008 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от М. Р. К. и И. В. И. против Б. Б., за признаване за установено, че ищците са собственици на дворно място от 120 кв. м., заедно с построените жилищни сгради, представляващо част от У.

ІХ- 347,393 в кв. 34 по плана на [населено място], целият У. от 700 кв. м., както и на правото на строеж върху останалата част от дворното място, която е държавна собственост.

С определение № 619 от 5.07.20010 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд по въпроса за приложението на Закона против спекулата с недвижими имоти - ДВ бр. 32/ 42 г. и относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.

По делото е изяснено, че първоначален собственик на имота е бил наследодателят на ответника Б. Б. В., който е осъден по Наредбата - закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея-Д.в. бр. 219/44 г., с конфискация на имуществото, като понастоящем ответникът счита, че конфискуваният имот е възстановен по силата на закона - чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ.

Ответникът Б. Б., твърдейки че е собственик на имота на посоченото основание, е провел успешно ревандикационен иск срещу лицето Х. Г. Х., което е осъдено с влязло в сила решение по гр. д.№ 212/ 2003 г. да му предаде владението на имота. При привеждане на решението в изпълнение в имота са заварени М. К. и И. И., които заявяват собствени права върху процесния имот и са предявили настоящия установителен иск за признаването им за собственици по отношение на взискателя Б. Б..

Ищците са поддържали две основания за собственост, а именно - че 120 кв. м. от лицевата страна на имота, в която има построена и сграда, са продадени от наследодателя на ответника с договор от 1940 г. и следователно не са били обект на конфискацията, а за останалата част от 500 кв. м., която е конфискувана, се позовават на учредено от държавата и реализирано право на строеж, което е пречка за възстановяване на имота. Прекият праводател на ищците съгласно нот. акт № 175/ 2003 г. е С. Х. К., която е наследник на лицата, договаряли с наследодателя на ответника и в чието лице било учредено правото на строеж от страна на държавата.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че договорът от 1940 г. за продажба на 120 кв. м. от имота не е произвел вещно действие, тъй като не е бил вписан съгласно Закона против спекулата с недвижими имоти и затова всички последващи правоприемници не са могли да станат собственици. За частта от имота, върху която се твърди притежаването на право на строеж, е прието, че то не е учредено при спазване на предвидената в Правилника за държавните имоти процедура и затова имотът подлежи на възстановяване. Не е уважен и доводът на ищците за придобиване на имота по давност, тъй като от 1940 г. до конфискуване на имота не е изтекъл необходимият давностен срок, а след това имотът е бил държавна собственост и не е могъл да се придобива по давност.

По поставения въпрос относно приложението на Закона против спекулата с недвижими имоти следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 25 от закона частните писмени договори за продажба на недвижими имоти, сключени до 6 декември 1941 г. прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им, ако при влизане на закона в сила /има се предвид Закона за допълнение на ЗПСНИ - ДВ бр. 79/ 43 г./ купувачът се намира във владение на имота и в тримесечен срок поиска вписването. Касае се за т. н. валидизационна клауза или валидизационен закон, каквито периодично са приемани от българската държава, за да се уредят правата на купувачи с частни договори, като се е изисквало спазването на определени условия, които по разглеждания закон са купувачът да е във владение на имота и договорът да е вписан, като с вписването се придобива и правото на собственост. Разпоредбата на чл. 25 е нова, приета с изменението на закона, публ. в ДВ бр. 79 от 9.04.1943 г. и тримесечният срок за вписването е изтичал на 9.07.1943 г. Следователно за удостоверяване на придобитите права и за да е съобразено съдебното решение с практиката по приложението на чл. 25 от ЗПСНИ следва да се изясни дали е извършено вписване на договора до посочената дата 9.07.1943 г. /впоследствие този срок е удължен съгласно чл. 2 от Закона за уреждане правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори - ДВ бр. 171/ 47 г./, както и да се представят доказателства, че към момента на влизане на закона в сила купувачът е бил във владение на имота въз основа на частния писмен договор.

С оглед на изложеното по настоящото дело следва да се приеме, че въпросът дали частният писмен договор, който е представен по делото, е бил вписан, е останал неизяснен, като съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и не е направил съответстващите на тях изводи. Така в представения разписен лист към плана на [населено място], на стр. 52 от гр. д.№197/2001 г., приложено като доказателство към настоящото дело, за имот пл.№ 393, съответстващ на закупената от И. К. част от имота на Б. В. с договора от 6.04.1940 г. е отбелязано в графа 6- № и дата на документа за собственост „ нот. записка № 134, т. 34, 6.VІІ.1943 г.”, което ако е така, сочи на данни за извършено вписване в срока по чл. 25 от ЗПСНИ. Въпреки изявленията на ищците, че договорът не е вписан, съдът е следвало да провери тази информация, тъй като тя е в основата на правните изводи за липсата или наличието на право на собственост в полза на праводателите на ищците. Не са обсъдени и данните в акта за държавна собственост № 2318 от 25.02.57 г. /съставен след присъдата на народния съд и наложената конфискация/, че И. К.- лицето, купило с частен договор част от имота на наследодателя, е посочено като съсед на държавната част от имота, както и че в протокол № 15 от 21.10.1966 г. се приема, че дворище пл.№ 393 / предмет на частния договор/ е собственост на И. К., имот пл.№ 347 е посочен като държавно място, а целият парцел ІХ- 393, 347- като съсобствен между държавата и частно лице.

По изложените съображения следва да се приеме, че в частта относно имот пл.№ 393 или за 120 кв. м. ид. ч. от У.- 393, 347 и по въпроса дали същият имот е бил валидно продаден с договора от 1940 г. / респ. дали е бил обект на конфискацията/ решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и затова следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, за да се проверят данните по разписния лист за наличието на нотариална записка от 6.VІІ.1943 г. съгласно изискването на чл. 25 от ЗПСНИ.

По отношение на имот пл.№ 347, представляващ останалата част от имота на наследодателя на ответника, следва да се приеме, че решението е правилно, тъй като ищците не са доказали валидно учредяване на право на строеж в полза на Д. К., а дори и да се приеме, че има такова /с оглед на данните, че правото на строеж е платено и имотът е завзет и застроен, а доколкото има пропуски при оформяне на документите, те са по вина на администрацията/, не е установено за какъв обект е отстъпено правото на строеж, какво се е предвиждало по плана и по архитектурния проект за застрояване и дали е реализирано в съответствие с тях. Предвид отсъствието на такива законно допустими промени имотът е останал да съществува реално, така както е отчужден изцяло като държавен и затова по силата на закона е възстановен на ответника, а ищците не се явяват собственици на сградите, както не е била такава по посочените съображения и праводателката им С. К., респективно нейният съпруг Д. К..

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 1517/ 27.11.2009 г. по гр. д.№ 1991/ 2008 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за дворно място от 120 кв. м. в ид. ч., съответстващи на имот пл.№ 393, включен в У.- 393, 347 в кв. 34 по плана на [населено място], ведно с построените в мястото жилищни и др. сгради и връща делото в тази част на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: