ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752

София, 02.11.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр. дело N 1741/ 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма] чрез процесуален представител адв.И. Н. срещу решение от 21.11.2016 г. по гр. д.№1989/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив, ГО, VІ състав, с което е потвърдено решение № 1090/29.03.2016 г. по гр. д.№14973/2014 г. на Районен съд-Пловдив, ІХ състав. С него са уважени изцяло предявените от ищците Б. Б. Т. и Б. И. Т. срещу касатора искове с правно основание чл. 200 КТ, като същият е осъден да им заплати по 100 000 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на И. Б. Т., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане. Присъдени са разноски.

В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на решенията на съдилищата, като постановени по нередовна искова молба, тъй като в нея са изложени различни факти и обстоятелства досежно търпените от всеки един от ищците болки и страдания, но не е определен поотделно за всеки един търсения паричен еквивалент. Вместо да се занимае с това оплакване, въззивният съд се позовал на факти, които счел за общоизвестни, без да са били определени като такива в доклада на първоинстанционния съд. Това довело до постановяване на съдебен акт, основан на морална позиция, а не на реално установени обстоятелства. Намира за неправилно отхвърлени като нелогични доводите му за извършени при евентуален умисъл действия на пострадалия, с които си е причинил вредата. Определя за несъстоятелни мотивите на въззивния съд относно приложението на чл....