РЕШЕНИЕ

№ 145

гр. София, 01.11. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев

ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова

Александър Цонев

при секретаря Албена Рибарска и като разгледа докладваното от съдия Цонев гр. д.№ 786/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от ищцата К. В. Й. от [населено място] срещу въззивно решение № 125/11.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1330/2016 г. на Бургаския окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба Н. Й. Я. от [населено място] е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който излага твърдения, че обжалваното въззивно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски в производството.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

С определение № 459/ 29.05.2017г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД“.

В рамките на правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, ВКС намира следното:

По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи...