РЕШЕНИЕ

№ 150

София, 01 ноември 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 595/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. Д., подадена чрез упълномощения защитник - адв. С. Н., срещу въззивно решение № 86 от 27.04.2017г., постановено по в. н.о. х.д. № 24/2017г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, тъй като в него не е посочена цялостната престъпна дейност на подсъдимия/за периода от 2010г. до 2013г./, която покрива критериите на чл. 26, ал. 1 от НК, а паралелно се водят три наказателни производство. Изразява се несъгласие с наложеното на подсъдимия ефективно наказание лишаване от свобода. Сочи се, че приложението на условното осъждане не би могло да бъде обусловено от размера на престъпния резултат, който е квалифициращ признак на престъплението и съответно по-високо наказуем. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимият с поведението си е доказал пълното реализиране на първите две цели на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК. Твърди се, че е неправилно становището, че за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Прави се искане за отмяна...