Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на касатора – М.-ФАКТ О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] за допълване на решение № 24/01.08.2017 год., постановено по т. д.№ 2709/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, в частта за разноските.

Насрещните страни – И. К. В. с ЕГН [ЕГН], В. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и Ф. АВТО О. [населено място] с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорват допустимостта и основателността на молбата.

По така направеното искане, съдът съобрази следното:

Молбата е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С постановеното по делото решение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции, обективирано в касационната жалба, изцяло уважена от ВКС, поради което са налице условията на закона за неговото допълване. По делото е доказано заплащането от страна на касатора на държавни такси в размер на 7 098.36 лв., както и заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 2 500 лв. Неоснователно е възражението на ответниците по касационната жалба, че адвокатското възнаграждение било уговорено и заплатено в полза на адв. Ч., който не е осъществявал процесуално представителство, а страната е представлявана от друг пълномощник. От данните по делото е видно, че адв. Ч. е изготвил исковата и допълнителната искова молба, а и въпреки упълномощаването на втори процесуален представител, неговите пълномощия не са били оттеглени, поради което предпоставките на чл. 78 ал. 1 ГПК за присъждане на възнаграждение за един адвокат са налице. Неоснователно е и възражението против допустимостта на искането по чл. 248 ГПК, поради това, че молителят не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. В този случай страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, но може да иска неговото допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл досежно отговорността за разноските – в т. см. ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8 и т. 9.

С оглед горното и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 24/01.08.2017 г. по т. д.№ 2709/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО в частта за разноските със следното:

ОСЪЖДА И. К. В. с ЕГН [ЕГН], В. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и Ф. АВТО О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на М.-ФАКТ О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 9 598.36 лв. /девет хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.36 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: