Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 2833 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 5874 от 18.10.2021 год. постановено по адм. д. № 3191/2021 год. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на И. П. против решение № 1040-21-281 от 10.03.2021 год. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № 214-00-12885-6/23.07.2020 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град и И. П. е осъден да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И. П., в която излага съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли оспореният съдебен акт да се отмени и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Велкова в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт да се потвърди, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд София-град като предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С решението на директора на ТП на НОИ София-град от 10.03.2021 год. предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 218 от КСО проведено пред Административен съд София-град са отхвърлени като неоснователни жалбите на И. П. срещу процесното разпореждане № 214-00-12885 от 23.07.2020 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град и същото е потвърдено като законосъобразно. С разпореждането от 23.07.2020 год. на основание чл.114, ал.3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 29.11.2017 год. до 27.03.2018 год. в размер на 3 930, 40 лева главница. Мотивите на органа издал разпореждането са, че Петров упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО-потвърдени периоди на заетост от 06.04.2013 год. до 05.04.2018 год. с преносим документ Е 205 издаден от компетентната институция на Великобритания на 06.03.2019 год.

За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран Административен съд София-град е извел решаващ извод, че решението и разпореждането са законосъобразни като издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, в предвидената от закона форма, без да е налице съществено нарушение на процедурата по издаването им и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е приел въз основа на представената административна преписка, че с разпореждане № 214-00-12885-3 от 11.04.2018 год. на лицето е отпуснато ПОБ за периода от 29.11.2017 год. до 27.03.2018 год. в размер на 49, 13 лева дневно в следствие на получени от Великобритания документи СЕД U002 U004 издадени на 07.03.2018 год., в които са удостоверени периоди на осигурена заетост от 19.10.2016 год. до 18.11.2017 год. и доходи от осигурена заетост за периода 26.06.2017 год. до 18.11.2017 год. включително. По повод подадено от лицето заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 19.10.2018 год. директорът на дирекция „Пенсии“ уведомява дирекция „КПК“, отдел „ПОБ и ГВ“, че съгласно получено в ТП на НОИ от Великобритания удостоверение за осигурителни периоди Е 205 UK е налице съвпадащ период за времето, през което лицето е получавало ПОБ и е упражнявало трудова дейност по законодателството на друга държава, а именно Великобритания. Съгласно този документ осигурителните периоди са от 06.04.2013 год. до 05.04.2014 год.; от 06.04.2014 год. до 05.04.2015 год.; 06.04.2015 год. до 05.04.2016 год.; 06.04.2016 год. до 05.04.2017 год. и от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год. Във връзка с така установеното административният орган е извел извод, че лицето не отговаря на изискването на 54а, ал.1, т.3 от КСО и няма право на ПОБ. В следствие на това са издадени разпореждане № 214-00-12885-4 от 16.05.2019 год., с което е отменено разпореждането за отпускане на ПОБ и разпореждане № 214-00-12885-5 от 16.05.2019 год., с което е отказано отпускане на ПОБ. На 23.07.2020 год. е издадено процесното разпореждане, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено лицето да възстанови неоснователно получени суми за ПОБ да периода 29.11.2017 год. до 27.03.2018 год. в размер на 3 930, 40 лева.

Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ, който е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Петров срещу решението на директора на ТП на НОИ като е приел, че разпореждането и решението на горестоящия орган са издадени от компетентни лица, и двата акта отговарят на изискванията на чл.59, ал. 2 от АПК и чл.117, ал.3 от КСО като съдържат всички изискуеми реквизити включително фактически и правни основания за издаването им. Правилно е приложен и материалния закон, тъй като видно от представения формуляр Е 205 UK периодът от 06.04.2017 год. до 05.04.2018 год. е удостоверен като период на заетост от Великобритания. Този формуляр не е оспорен от Петров по предвидения в закон ред и съдът е изградил изводите си въз основа на удостовереното в него. Приел е, че е налице припокриване на периодите като за един и същ период лицето е получавало ПОБ, а същият период фигурира в документа Е 205 UK като период на заетост. В тази връзка съдът е обосновал тезата, че към датата на отпускане на ПОБ лицето не е отговаряло на условията на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО и е нямало право на ПОБ. Правилно на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО е постановено процесното разпореждане, с което сумата получена като обезщетение за безработица в размер на 3 930, 40 лева следва да се възстанови от лицето.

Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна.

Подадената срещу него касационна жалба се преценява като основателна, тъй като е налице касационното основание по чл.209, т.3 от АПК-съществено нарушение на процесуалните правила.

При решаването на спора първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в нарушаване на принципа на служебното начало въведен в чл.9 от АПК. Съгласно чл.9, ал.3 от АПК съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. В жалбата на И. П. до административния съд са наведени твърдения, че след 18.11.2017 год. лицето не е пребивавало във Великобритания (за което представило на административния орган множество доказателства); че се е подписвало в Бюрото по труда; че е „било по болници и си е правило изследвания“; че има девет човека свидетели, които могат да заявят, че в периода от ноември 2017 год. до април 2018 год. е живеел на територията на България; на 1 март 2018 год. вечерта бил в болница ИСУЛ в спешния кабинет. Обяснява, че данъчната година в Англия приключва месец април и поради тази причина в документа от Англия е посочено месец април, но той е работил само до м. ноември 2017 год. Последното си трудово възнаграждение е получил във Великобритания на 17.11.2017 год. В съдебно заседание отново твърди, че след ноември 2017 год. не е бил в Англия. Представя удостоверение от НАП за платени здравни осигуровки за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. Не представя други доказателства и не прави други доказателствени искания.

Настоящият състав на касационният съд намира, че при разглеждане на жалбата на Петров първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е указал на жалбоподателя, че за горепосочените твърдения в жалбата не сочи доказателства. Съдът, с оглед принципа на служебното начало, е следвало да изпълни задължението си вменено му с текста на чл.9, ал.3 от АПК и да събере служебно доказателства за установяване на релевантните за спора факти или изрично да укаже на оспорващия, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото (твърденията му, че след ноември 2017 год. е бил в България и е бил „по болници и изследвания“) не сочи доказателства. Действително с разпореждането на съда за насрочване на делото същият е указал (бланкетно) на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже твърдените с жалбата факти и обстоятелства, на които основава възраженията и исканията си, но настоящият съд намира, че с това указание съдът не е изпълнил задълженията вменени му с чл.9, ал.3 от АПК. Принципът на служебното начало е пряко свързан с нуждата от изясняване на обективната истина и задължение на съда е да даде такива указания на страните, които да постигнат този резултат. Този извод се потвърждава и от текста на чл.171, ал.5 от АПК, според който съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила се преценява от настоящия съд като съществено, което е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.

На второ място съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и поради факта, че се е произнесъл по непълна административна преписка. В жалбата на лицето, с която е сезиран директора на ТП на НОИ София-град е посочено, че се прилагат 20 броя документи. В преписката изпратена от административния орган до съда /без необходимия опис/ към жалбата са приложени само четири документа-резултати от изследвания от 06.12.2017 год., банков документ-нечетим, разпореждане на ТП на НОИ София-град от 09.07.2019 год. и ТЕЛК № 0695 от прот.120 от 19.09.2018 год., т. е. при разглеждане на спора съдът не е разполагал с всички представени от оспорващия на административния орган доказателства, които обаче са пряко свързани с наведените от същия възражения в жалбата му до съда. Съдът се е позовал на представените от оспорващия медицински документи и ги отхвърлил като неотносими. Изводът му не може да се възприеме за обоснован, тъй като както бе посочено по-горе представените от лицето 20 броя документи не са представени по делото. В тази връзка съдът намира, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с наличните по делото доказателства. Видно от приложения медицински документ-резултати от изследвания, И. П. се е регистрирал в „ДКЦ XVIII София“ ООД на 06.12.2017 год. за да си направи описаните в същия изследвания. Този документ потвърждава тезата на оспорващия, че след месец ноември 2017 год. е бил в България и не е работил във Великобритания. Съдът е дал вяра единствено на приложения от административния орган документ Е 205 UK, съгласно който за периода 06.04.2013 год. до 05.04.2018 год. лицето упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. По делото обаче са налични документ U001 и U003 видно, от които периодът на заетост е с крайна дата 18.11.2017 год. Съдът е бил длъжен първо да събере всички документи, които са част от административната преписка и второ при наличие на противоречиви доказателства да съдейства на страните за изясняване в пълен обхват на обективната истина.

На следващо място: в решението си директорът на ТП на НОИ София-град е разгледал две жалби, а именно жалба вх.№ 1012-40-41#2/02.02.2021 год. и жалба вх.№ 9001-21-388/01.02.2021 год. подадени от И. П.. В диспозитива на решение № 1040-21-281/10.03.2021 год. директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил като неоснователни и двете жалби. Жалба вх.№ 1012-40-41#2/02.02.2021 год. се намира на л.12 от делото и това е жалбата на И. П. срещу разпореждане № 214-00-12885/23.07.2020 год. Жалба вх.№ 9001-21-388/01.02.2021 год. не се намира по делото. Същата не е представена с преписката от административния орган, нито е представена по делото пред първата инстанция, т. е. съдът се е произнесъл по жалба срещу решение, с което са отхвърлени две жалби, като съдържанието и искането на едната не е известно и която не е приложена по преписката. По този начин предметът на спора остава неизяснен, което се преценява от настоящия съд като съществено процесуално нарушение.

Изводът, който може да се направи е, че решението на Административен съд София-град е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Същото следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд със следните задължителни указания: да се задължи административният орган да представи в пълнота административната преписка включително представените от оспорващия с жалбата до органа 20 броя документи; да се задължи административният орган да представи жалба вх.№ 9001-21-388/01.02.2021 год. и да се прецени относимостта и към спора; да се изпълни съгласно мотивите към настоящото решение задължението на съда по чл.9, ал.3 от АПК и чл.171, ал.5 от АПК; да се установи с непротиворечиви доказателства действителните периоди на заетост на лицето във Великобритания; след като събере всички относими доказателства да извърши преценка относно основателността на жалбата на И. П. срещу решение № 1040-21-281/10.03.2021 год.

Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при дадените по-горе задължителни указания. Произнасяне по разноските се дължи с окончателния съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5874 от 18.10.2021 год. постановено по адм. дело № 3191/2021 год. на Административен съд София-град

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град съобразно дадените в настоящото решение указания.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА