ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006

гр. София, 30 октомври 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1658 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3166/01.02.2017 г. на И. Г. П. срещу въззивно решение № 1624/09.12.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 2392/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което като е отменено решение № 1966/09.06.2016 г. по гр. д. № 9751/2015 г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Т. М. Т. иск по чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 101 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв., дължима съгласно договор за заем от 25.10.2011 г. и представляваща част от общия дълг в размер на 218 430 лв.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ встъпването в дълг само с изрично писмено изявление ли може да се направи, или е допустимо да се установи и чрез конклудентни действия; какъв е обемът на задълженията на третото лице при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД; 2/ следва ли клаузите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните и с оглед цялостното му съдържание. По първия въпрос се твърди, че е налице противоречие на въззивното решение...