№ 435

София, 30.10. 2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1532 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. С. чрез пълномощника му адвокат В. Б. против решение № 171 от 20.01.2017 г., постановено по гр. д. № 461 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-Б. в частта, с която е потвърдено решение № 312 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 1822/2015 г. на Окръжен съд-Бургас за уважаване на предявения от Н. В. С. против Д. Ж. С. ревандикационен иск по отношение на 550/988 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.823.446, ведно с построените в него сграда с идентификатор 07079.823.446.1 със застроена площ 38 кв. м. с предназначение: хангар, депо, гараж и еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.446.2.

Н. В. С. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А. Т. по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Н. С. е основала претендираното право на собственост на твърденията, че сключеният между баща й В. Д. С. и ответника Д. Ж. С. договор за покупко-продажба по нотариален акт № 100, том IIрег. 5427, н. д. № 250 от 14.10.2013 г....