Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Т. Н. по административно дело № 2840/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ срещу решение № 12 от 10.01.2022 г. постановено по адм. дело № 724/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02- 150-6500/3926-4 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на Л. Л., разноски по делото в размер на 1 515 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изложените съображения от първоинстанционния съд за непреодолима сила, липса на вина, наличие на хипотеза на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. - форсмажорни и изключителни обстоятелства по смисъла на 1, т. 4 от ДР на същата наредба, както и чл. 47 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. и чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., касаят незаконосъобразност, респективно нищожност на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент и са неотносими към настоящия спор. Актът за прекратяване на агроерологичен ангажимент не е бил обжалван и e влязъл в законна сила, което не се оспорва от страните. Според касатора, съдът няма правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху влезли в сила административни актове. Доводите за наличие на форсмажорни обстоятелства са неоснователни и не обуславят извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В тази насока касаторът се позовава на практиката на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 11845/2020 г., I отд. В касационната жалба се твърди, разпоредбата на 15 от ПЗР на ЗИД от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), приета с ДВ бр.61/2015 г., не е била действащи към момента на депозиране на заявлението за подпомагане от земеделския стопанин за кампания 2015 г., с приемането й бенефициерът не е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни поетите от него агроекологични ангажименти. Видно от УП № 02-150-6500/3926 от 25.07.2019 г. за прекратяване на ангажимента, ДФ „Земеделие“ е приел предоставените документи, като доказателство за невъзможност за спазване на ангажимента във връзка с направеното изменение на ЗСПЗЗ, като същите площи са изключени от поетия ангажимент и за тях не се налага санкция за тях. За останалата площ от 38.15 ха, не сa представени абсолютно никакви документи. На втора страница от същото писмо изрично е изписано - „Информираме Ви, че референтната площ, за която не сте доказали невъзможност“, която е следвало да бъде заявена в заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Според касатора, съдът неправилно е определил размера на подлежащата на връщане сума. Твърди, че релевантна в случая е не годината, в която е издаден актът за прекратяване на ангажимента, а кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, т. е. годината, в която е преустановено реалното осъществяване, а именно 2016 кампания. Възстановяването на 20 % от получените средства е последица от влезлия в сила акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент до края на петата година. Иска решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на претендираните разноски по делото (л. 12). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – Л. Л., чрез адв. Й., оспорва касационната жалба. Намира постановеното решение за правилно и претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК (л. 58).

Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и частично основателна в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 02-150-6500/3926-4 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който за Л. Л. е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” (ВПС I) за кампании 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2015 г., в размер на 20 012.09 лв.

По делото не е било спорно, че Л. Л. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 330856 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Любенов е поел пет-годишен агроекологичен ангажимент по мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 с направление ВПС I за референтна площ 93 ха, като е подал заявление за подпомагане и тези хектари са одобрените (референтните) за участие по мярка 214, съгласно Уведомително писмо изх. № 01-6500/357 от 14.10.2013 г. (л. 45 по делото).

По делото е представено уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. (л. 40), с изх. № 02-150-6500/3926/25.07.2019 г., на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“-РА, от което е видно, че за част от площите - 38,15 ха, задълженото лице не е доказало, че е налице невъзможност да продължи изпълнение на поетия ангажимент и тази площ не е заявена за подпомагане през кампания 2016 г. Това писмо е връчено на лицето на 09.08.2019 г. Административният орган е приел, че за част от площите, предмет на подпомагане, са представени доказателства, че Любенов е бил в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент, в следствие на изменението на 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, като е посочено, че тези площи са изключени от поетия ангажимент. Прието е, че не е доказана невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент на площ в размер на 38.15 ха и същата не е заявена за подпомагане през кампания 2016 г. На основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., ДФ „Земеделие“ е отказал финансовата помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент по направление ВПС I. По делото е установено, че този административен акт е влязъл в сила.

Във връзка с прекратения агроекологичен ангажимент е започнало производство по издаване на АУПДВ. С писмо изх. № 01-150-6500/3926/03.07.2020 г. заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил задълженото лице за откриване на административно производство за издаване па АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК.

Дружеството е подало възражение (л. 37), като отново са посочени причините поради които не може да бъде изпълнен поетия агроекологичен ангажимент, като се твърди, че изпълнението му е невъзможно.

След провеждане на процедурата по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК е издаден процесния АУПДВ.

Не е било спорно, че от задълженото лице са получени плащания в общ размер на 100 060.43 лв. (през първата година от ангажимента по заявление с УИН: 15 150612 64675 за кампания 2012: - АП 13 - 26 960.15 лв.; през втора година от ангажимента по заявление с УИН: 15 150413/68291 за кампания 2013: АП 13- 26 951.43 лв.; през третата година от ангажимента: по заявление с УИН: 15 250414/73589 за кампания 2014: АП 13 - 19 347.89 лв.; през четвъртата година от ангажимента по заявление с УИН: 15/210415/77596 за кампания 2015 - АП 13 – 26 791.96 лв.).

Мотивите на органа за издавен на АУПДВ са свързани с наличието на административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, който е влязъл в сила. В акта е направена констатация, че земеделският стопанин не е подал заявление за плащане за 2016г. Определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 20% от предоставената финансова помощ или 20 012.09 лв.

Съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., която е императивна земеделските стопани следва да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като размерът на възстановяването зависи от годината на първоначалното одобрение на мярката.

По преписката е приложено заявление от 2016 г., в което не се заявява за подпомагане площ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016 г. (л. 69) по делото, но се заявява площ за подпомагане по други мерки.

На л. 66 е представено споразумение от 2016 г, в което оспорващият и О. Н. се договарят, че по отношение на земеделски земи - мери, пасище в [населено място], местност Минчев дол и Камъка в размер на 315 дка е налице договор за наем, а се прекратява сключен договор по отношение на 612,500 дка за земеделски земи в [населено място] в м. Камъка, Лапатаца, Минчев дол и Задовица.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и при спазване изискването за писмена форма, но при издаването му не са взети предвид всички относими факти и обстоятелства и актът е материално-незаконосъобразен.

Съдът е направил извод, че са налице основания по чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. - в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ.

Първоинстанционният съд е решил, че административният орган неправилно е приел в акта за прекратяване, че изключва площта, за която са били прекратени договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд, но счита че за оставащата площ в размер на 38,15 ха (под 90% от първоначално заявените 93 ха) от агроекологичният ангажимент може да продължи да се изпълнява ангажимента и за тази площ е трябвало да се подаде заявление за кампания 2016 г.

Според административния съд този извод на органа е формиран в противоречие с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.(Наредба № 11), тъй като според тези разпоредби агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 2 (каквото е направлението възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност) се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Поради изложеното първоинстанционният съд е приел, че не е възможно за площ 38,15 ха, които са под 90% от референтната площ, агроекологичният ангажимент да продължи, а невъзможността затова се дължи на обективни фактори, независещи от бенефициера.

Съдът е разгледал приложението на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и е приел, че въз основа на чл. 47, т. 3 от регламента, стопанството на Любенов е преразпределено, а по аргумент от нормата чл. 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013, е налице и „отчуждаване“ на голяма част от стопанството, респективно експроприация по смисъла на 1, т. 3, б. „в“ от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2011 г., поради което поетият ангажимент следва да бъде прекратен и да не се изисква възстановяване на предоставената му помощ.

Съдът е изложил допълнителни мотиви, че в АУПДВ неправилно е определен размерът на определената сума за връщане. Приел е, че одобрението е извършено през 2012 г., а прекратяването на ангажимента - през 2019 г., поради което е достигнал до извод, че ангажиментът е прекратен след петата година и съответно при определяне на дължимите за възстановяване суми е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., която предвижда възстановяване на 10 % от получената финансова помощ, а не на 20 %.

Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 18, ал. 6 вр. с 1, т. 4, буква „в“ от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР.

Решението е правилно.

Постановеният от първоинстанционният съд съдебен акт не страда от пороците, релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите правни изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК относно обективната невъзможност на бенефициера да продължи изпълнението на поетия агроекологичен ангажимент върху изискуемата затова площ, което го освобождава от отговорност за връщане на част от полученото финансиране.

Фактите по делото са установени пълно и цялостно след анализ на събраните доказателства и въз основа на тези установявания правилни и обосновани са правните изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Неоснователно касаторът поддържа, че в мотивите на съдебното решение недопустимо е обсъждан актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент, който е влязъл в сила и по отношение на него не може да бъде осъществяван косвен съдебен контрол. Това твърдение е в противоречие с изложените мотиви на първоинстнационното решение, в които е обсъждан АУПДВ и в тази връзка компетентността на органа, който го е издал, процедурата, по която е издаден и материално правните основания за това. Отделно от това, жалбоподателят пред АС се е позовавал на форсмажорни и изключителни обстоятелства за невъзможността да изпълни поетия ангажимент, които са основание да не възстановява полученото финансиране.

В хода на административното производство и пред първоинстанционния съд бенефициерът е твърдял, че ангажиментът му е прекратен поради невъзможност за изпълнение, в резултат на нормативни промени по чл. 37и ЗСПЗЗ вр. с 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за стопанската 2016 г., като тази невъзможност той със собствени усилия не може да отстрани.

В одобрената площ за подпомагане на задълженото лице – 93 ха, са включени наети от общинския поземлен фонд имоти. По делото е представен договор за наем на земеделска земя № 12 от 17.01.2013 г., сключен между О. Н. като наемодател и Л. Л., като наемател за наети имоти с обща площ 930 дка. (л. 111). На л. 64 от делото е приложено уведомление от О. Н. до сключилите договори за наем с общината, че в срок до 01.02.2016 г. следва да приведат сключените договори с общината в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ, в случай, че това не бъде изпълнено е посочено, че договорите ще бъдат прекратени на основание 15, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на същия закон. След законодателната промяна дружеството не е могло да участва в споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ и да получи като разпределение същите масиви за ползване, представляващи ливадите, които вече е очертало географски през 2012 г. Само такова ползване би му позволило да изпълни поетите задължения по мярка 214 АЕП.

Настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Нормата на чл. 2, 2, б „е“ от Регламента определя неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП. Именно в тази хипотеза попада и настоящият правен спор. Прекратяването на договора за наем, сключен между задълженото лице и О. Н. не е по вина на ползвателя, а е следствие от законодателна промяна, която не е била предвидима към датата на подаване на първоначалното заявление. Не е било във възможностите на ползвателя да преодолее последствията от нея чрез надлежно предприети действия.

С промяната на чл. 37и ЗСПЗЗ г-н Любенов е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за целия срок на ангажимента, както правилно е приел и административният съд. Законодателната промяна, освен, че е непредвидима и стои извън волята на ползвателя, рефлектира пряко в неговата правна сфера, доколкото именно нормативното изменение е единствената причина препятствала бенефициера да изпълни поетия ангажимент. Предвид изложеното, следва да се приеме, че настъпилото законово изменение попада в приложното поле на понятието „непреодолима сила“. Съгласно предвиденото в съображение 5 от Регламент № 1306/2013, за да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. По аргумент от цитираното съображение, преценката относно наличието или липсата на непреодолима сила и извънредни обстоятелства следва да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от конкретиката на казуса и установените факти и обстоятелства въз основа на представените доказателства.

Освен от тълкуването на цитираното съображение 5 от Регламент №1306/2013 г. и съгласно т. 60 от решение на СЕС постановено по дело С-343/21 е видно, че задължение на националната юрисдикция е за всеки конкретен случай да прецени дали „невъзможността за бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липсата на сключени споразумения за ползването на съответните земи с други собственици или ползватели на земеделски земи по принцип може да представлява непреодолима сила“. Посочено е и при какви условия следва да бъде прието, че е налице тази невъзможност - да се дължи на „извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа“.

Налице е съдебна практика на ВАС, формирана по следните дела: адм. дело № 6791/2021 г., адм. дело № 2908/2021 г., адм. дело № 1935/2021 г., адм. дело № 12959/2020 г., адм. дело № 12358/2020 г. и др. Цитираните съдебни актове, макар и да са постановени преди цитираното по-горе решение по дело С-343/21 са в същия смисъл и в унисон с тълкуването на европейските норми направено от СЕС.

Първоинстанционният съд правилно е решил, че административният орган неправилно приел в акта за прекратяване на ангажимента да изключи площта, за която са били прекратени договорите за наем на земи от общинския поземлен фонд, но че за оставащата площ в размер на 38,15 ха (под 90% от първоначално заявените 93 ха) от агроекологичният ангажимент може да продължи да се изпълнява и за тази площ е трябвало да се подаде заявление за кампания 2016 г. Всъщност, тези мотиви потвърждават, че за част от подпомаганите площи агроекологичният ангажимент не е прекратен, т. е. липсва основание за частично връщане на полученото подпомагане.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че на основание чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съдът правилно е приел, че не е възможно за площ 38,15 ха, които са под 90% от референтната площ, агроекологичният ангажимент да продължи, поради което настоящият състав намира, че г-н Любенов правилно не е подал заявление за тази площ за кампания 2016 г.

По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 900 лв., така както са поискани и съгласно приложените доказателства за плащане. Не са налице основания за намаляване на размера на подлежащите на присъждане разноски поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 10.01.2022 г. постановено по адм. дело № 724/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати на Л. Л., [населено място], [улица], сумата от 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА