Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 2814/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. Г. срещу Решение № 7621/16.12.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 6177/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. Г. срещу Решение № 513005-58/14.05.2021 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи и З. Г. е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е постановено при неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда отнасящи се до липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за снемане на полицейската регистрация, както и че осъждането не е сред лимитативно изброените основания за снемане на същата, вкл. при настъпила реабилитация. Излага подробни съображения, че администраторът на лични данни не е предприел действия за определяне на срокове за изтриване на личните данни и критериите за изчисляването им, както и че не е доказал основанието за продължаваното обработване на личните данни. Разяснява с какви трудности се сблъсква касационният жалбоподател поради съхраняване на данни за осъждането му в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи (МВР). Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските, в който не са посочени конкретно претендирани суми. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К..

Ответникът по касация – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че претендираното такова от насрещната страна е над нормативно определения минимум. Представя писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от юрк. Х..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение № 513005-58/14.05.2021 г. на директора на СДВР, с което на основание чл. 56, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отказано изтриването на личните данни на З. Г., обработвани в Интегрирана регионална полицейска система – СДВР във връзка ЗМ 3332 от 09.08.2006 г. по описа на 01 Районно управление (РУ) – СДВР и наказателно производство – условно наказание по НОХД № 7005/07 по описа на СРС, НО, 7-ми състав. В мотивите на решението е посочено, че не е налице основание за заличаване на обработваните лични данни на З. Г. предвид, че в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г.) не е предвидена хипотеза на заличаване на лични данни в случаите на осъждане с влязла в сила присъда, включително при настъпила реабилитация.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. От фактическа страна съдът е установил следното:

Административното производство е започнало по заявление вх. № 328605-27/19.03.2021г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), подадено от З. Г., с което е поискал да бъдат заличени личните му данни от масивите на МВР във връзка с ЗМ 3332/09.08.2006г. по описа на 01 РУ-СДВР.

В „Картотека полицейска регистрация“ – ГДНП З. Г. има извършена полицейска регистрация под № 21353/23.10.2006г. на 01 РУ-СДВР за престъпление по чл. 129 от Наказателния кодекс (НК), Досъдебно производство (ДП) № 3332/2006 г.

В автоматизираните информационни фондове на МВР за З. Г. са налични следните данни: - „извършител“ по ЗМ № 3332/09.08.2006г. на 01 РУ-СДВР за деяние по чл. 129 от НК във връзка със запис: - предварително производство – „обвиняем“ по следствено дело № 00205, С-205/21.04.2000 г. на 09 ТСО (Столична следствена служба) връзка с наказателно производство – споразумение, условно наказание, присъда № 08951030534 от 31.08.2009г., постановена по НОХД № 1540/2009г. на СГС за престъпление по чл. 129, вр. чл. 63, чл. 54 НК.

Изготвено е становище от началника на сектор ИОАП, съгласно което на основание чл. 56, ал. 6 ЗЗЛД, личните данни на З. Г. във връзка със ЗМ 3332/09.08.2006г. по описа на 01 РУ-СДВР и наказателно производство за налагане на условно наказание по НОХД № 7005/07 на СРС, НО, 7-ми състав, за престъпление по чл. 129 от НК, не следва да бъдат изтрити.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля В. И., колега на З. Г.. От показанията на същия съдът е установил, че двамата работят на летище София, органите на МВР редовно им правят проверки и Галев винаги е притеснен дали няма да бъде отстранен от работа, ако се установи, че има полицейска регистрация, даже за около шест месеца е бил с отнет допуск.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 29 ЗМВР, в кръга на делегираните му правомощия от администратора на лични данни, предвид т. 1.1.6 от Заповед № 8121з-111/08.10.2019 г., в изискуемата писмена форма, съобразно изискването на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Приел е, че решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 3 ЗМВР, чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 12, ал. 1 Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е изложил съображения, че по отношение на З. Г. не е налице нито едно от посочените основания за заличаване на личните му данни обработвани в информационните фондове на МВР. Посочил е, че факта, че към момента жалбоподателят е реабилитиран за извършеното от него престъпление, не е основание за заличаване на личните данни, тъй като към момента на подаване на заявлението и към момента на издаване на оспорваното решение, реабилитацията не е измежду посочените в чл. 3 т. 1 - 8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. обстоятелства, при наличието на които личните данни на лицата се заличават от информационните фондове на МВР. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Данните се заличават ако не съществува причина за тяхното запазване.

Решението е неправилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и е свързан с материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на СДВР, а от там и материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, с което се отхвърля жалбата на З. Г..

В чл. 25, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и на Закона за защита на личните данни – чл. 25, ал. 2 и 3 ЗМВР.

В чл. 26, ал. 1 ЗМВР са предвидени правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Изрично в чл. 26, ал. 2 е предвидено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.

Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

В чл. 1 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е предвидено, че с тази инструкция се уреждат сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи (МВР) във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

В чл. 3 от същата инструкция са посочени обстоятелствата, при настъпването на които се заличават личните данни на лица, които са събрани и обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Сред тях не е осъждането, вкл. настъпилата реабилитацията, както е правилно е посочил и решаващият съд.

В чл. 4 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. е предвидено, че личните данни на пострадало лице, обработвани в информационни фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, се заличават при настъпване на смърт на лицето, но не по-рано от 10 години от датата на въвеждането им във фондовете на МВР.

В Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22 е посочено, че член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Предвид съображенията на СЕС изложени в решението, в процесния случай следва да се приеме, че административният орган следва да прецени дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на З. Г. и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В Решение № 513005-58/14.05.2021 г. на директора на СДВР липсват каквито и да е съображения в тази връзка. Както настоящата инстанция, така и административния орган следва да зачете постановеното от СЕС решение. Необходимо е административният орган да направи преценка дали реабилитацията на З. Г. и съответно липсата на данни той да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което Решение № 513005-58/14.05.2021 г. на директора на СДВР да бъде отменено и изпратено като преписка на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по Заявление вх. № 328605-27/19.03.2021г. по описа на ГДНП на З. Г..

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 310 лв., от които 300 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.06.2021 г. и 10 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7621/16.12.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6177/2021 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА.

ОТМЕНЯ Решение № 513005-58/14.05.2021 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи.

ИЗПРАЩА делото като преписка на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по Заявление вх. № 328605-27/19.03.2021г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ на З. Г. съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на З. Г., [ЕГН] сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА