Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. П. Я. от [населено място] срещу определение № 283 от 26.04.2022 г. по в. ч. т. д. № 165/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 233 от 10.02.2021 г. по т. д. № 876/2021 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е спряно производството по делото, образувано по искове на В. П. Я. срещу „П и П Рент А Кар“ ЕООД с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ до приключване на гр. д. № 47073/2020 г. на Софийски районен съд, образувано по иск на Д. Х. Я. срещу В. П. Я. за установяване, че същата не е наследник на Пламен Х. Я..

Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според нея, въззивният съд неправилно е приел, че производството по гр. д. № 47073/2020 г. на СРС е преюдициално за производството по т. д. № 876/2021г. на Варненски окръжен съд, доколкото същото няма за предмет иск за оспорване на гражданското й състояние. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че представените по делото доказателства установяват факта на припознаването й от починалия Пламен Х. Я. и качеството й на единствен негов наследник.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като релевантни за изхода на делото са поставени въпросите: „1. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото или само тези, на които основава определението си; 2. Какво е действието на признаване на дадено лично или семейно положение, валидно създадено в държава-членка на ЕС, на територията на Р. България и за българските органи, включително съда; 3. По какъв начин следва да бъдат кредитирани в производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдебни действия на трети лица, които се опитват да заобиколят правото на признаване на дадено лично или семейно положение, валидно създадено в държава-членка на ЕС, посредством установителен иск, заведен на територията на Р. България, с който се цели да се оспори надлежно създаденото и признато, неподлежащо на отмяна и оспорване лично или семейно положение; 4. Какви са критериите за преценка по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато по делото има данни за застрашаване на обществения интерес, сигурността в търговския и гражданския оборот, както и компрометиране на вписаните и обявени обстоятелства и актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица към Агенция по вписванията“.

По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а за всички останали въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като релевантна за първия въпрос практика на ВКС са посочени: решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на II г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на I г. о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на IV г. о., решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 695/2009 г. на IV г. о., решение № 65 от 30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013 г. на ТК, II т. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV г. о., решение № 26 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г. на I г. о. Въпрос № 3 е обоснован с решения от 2 октомври 2003г., Garcia Avello, С-148/02, EU:C:2003:539, т. 25, от 1 април 2008 г., Maruko, С-267/06, EU:C:2008:179, т. 59, от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul, С-353/06, EU:C:2008:559, т. 16, от 5 юни 2018, Coman and Others, С-673/16, EU.C:2018:385.

Ответникът по касация – П и П Рент А Кар ЕООД, [населено място], [община] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 25.07.2022 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е съобразил наличието на две висящи производства с участието на ищцата В. П. Я.: Производството по т. д. № 876/2020 г. на Варненски окръжен съд, което е образувано по предявен от В. П. Я. срещу П и П Рент А Кар ЕООД иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписани в Търговския регистър по партидата на ответника обстоятелства с три поредни вписвания са несъществуващи, както и производството по гр. д. № 47073/2020 г. на Софийски районен съд, образувано по иск на Д. Х. Я. срещу В. П. Я. за установяване, че същата не е наследник на Пламен Х. Я..

Решаващият състав е аргументирал наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ с твърдяното от нея наследствено правоприемство, даващо изключителни права върху наследството на Пламен Х. Я. – едноличен собственик на капитала на ответното дружество, доколкото с оспорените вписвания друго лице се е разпоредило с притежаваните от наследодателя й дружествени дялове. Счел е обаче, че производството по предявения пред СРС иск, с който се оспорва качеството на наследник на В. П. Я., е преюдициално по отношение на производството по предявения от нея иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като, ако бъде отречено качеството на наследник на Пламен Я., същата не би била процесуално легитимирана по този иск.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Допускането на касационния контрол (извън случаите, посочени в чл. 280, ал. 2 ГПК) предпоставя с обжалвания акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от частната касаторка въпроси не отговарят на посочените изисквания.

По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че същият е относим към обсъждането на събраните по делото доказателства и надлежното мотивиране на определението, т. е. към неговата правилност. Преценката за това, кои от събраните по делото доказателства са допустими и релевантни за решаването на спора, е предоставена изцяло в правомощията на въззивния съд, като проверката за нейната правилност е възможна само при произнасяне по основателността на частната касационна жалба, но не е основание за допускането до разглеждане. Отделно от това, не би могло да се счете, че е осъществено и поддържаното за този въпрос основание – противоречие с практиката на ВКС. Твърдяното противоречие е аргументирано с необсъждане на доказателствата, свързани с произхода на ищцата. Доколкото обаче този въпрос не е предмет на спряното производство (предмет и на производството пред СРС), то за съда, постановил атакуваното определение, не е съществувало задължение да обсъжда и представените във връзка с него доказателства. Що се отнася до допустимостта на образуваното пред СРС производство, същата е извън обхвата на проверката по настоящото дело.

Вторият въпрос не осъществява общата предпоставка за допускане до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съдебният състав, които се изчерпват с констатацията за образувано производство пред СРС с предмет оспорване произхода на ищцата и с преценката, че същото представлява процесуална пречка за продължаване на производството по делото и е основание за спирането му по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Налице ли е дадено лично или семейно положение, следва ли същото да се признае и какви биха били последиците от такова признаване – това са въпроси, по които въззивният съд не се е произнесъл и следователно същите не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване. Още повече, че те не касаят основателността на частната касационна жалба, а основателността на иска, по повод на който е образувано гр. д. № 47073/2020 г. на СРС.

По същите съображения, а именно – че не са били предмет на обсъждане, а освен това са поставени теоретично и без връзка с мотивите на обжалвания акт – ирелевантни за изхода на делото са и останалите два въпроса (въпроси № 3 и № 4).

Освен поради отсъствие на общото изискване, самостоятелна причина за недопускане на касационния контрол по отношение на въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (въпроси № 2 - № 4), е и формалното заявяване на посоченото основание – чрез цитиране на разпоредбата, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 283 от 26.04.2022 г. по в. ч. т. д. № 165/2022 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: