Р Е Ш Е Н И Е

№ 143

гр. София 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 08 юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участие на секретаря Д. А.

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 1346 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 25088905/25.05.2021 г., озаглавена жалба, уточнена с молба вх. № 25102968/16.06.2021 г. от ответника С. К. М. за отмяна на влязло в сила решение № 261601/10.03.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № I – 31/09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд. Мотивирани са основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 – ново обстоятелство от съществено значение за делото, чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – молителят вследствие на нарушение на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, съответно не е била надлежно представлявана по делото и ответницата и бивша съпруга на молителя С. С. М.. Молителят счита, че е налице хипотезата на 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като ответникът по молбата И. Б. П. признава, че е осъществил самоуправна подмяна на бравата на входната врата и е лишил молителя от владение на собствения му имот, което е продължило повече от 6 месеца. Сочи, че е налице и основание за отмяна по чл. 303ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като е нарушено конституционното право на молителя на неприкосновеност на жилището, което е пряко приложение на КЗПЧ. Поддържа, че е завел дело за измама и причинени вреди в качеството на собственик срещу ответника по молбата и ищец по делото И. Б. П. и е образувано гражданско дело пред Софийски градски съд, което следва се вземе предвид от съда, което според молителя представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Искането е да се отмени въззивното решение от 10.03.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд. Доводите в молбата за отмяна се поддържат и в открито съдебно заседание пред ВКС.

Ответникът по молбата за отмяна И. Б. П., чрез адв.В. Г. в писмено становище е мотивирал доводи за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Доводите за неоснователност на молбата за отмяна са доразвити от адв. Г. в открито съдебно заседание пред ВКС.

Ответницата по молбата за отмяна С. С. М. в писмен отговор и в съдебно заседание е изразила становище за основателност на молбата за отмяна.

С определение № 155/04.05.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С решение № 261601/10.03.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № I-31/09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.10.2016 г., обективиран в нот. акт № 12/2016 г., по силата на който И. Б. П. е прехвърлил на С. К. М., който към датата на договора е в граждански брак със С. С. М. недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор № по Кадастралната карта на [населено място] с площ от 381 кв. м., ведно с всички подобрения, представляващи поставяне и монтиране на преместваем павилион за временно обитаване, целият от 33 кв. м. срещу задължението на С. К. М. да поеме гледането и издръжката на И. Б. П., като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив.

Решението е влязло в сила на 10.03.2021 г.

Видно от представения по настоящото дело препис от решение № 116/18.10.2021 г. по гр. дело № 284/2021 г. на Районен съд Сливница, влязло в сила на 18.10.2021 г. брака между С. С. М. и С. К. М. е прекратен и е утвърдено постигнатото от страните споразумение.

По заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК:

Производството по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от И. Б. П. срещу С. К. М. – сега молител, с която е предявен иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 05.10.2016 г., обективиран в нотариален акт № / г., по силата на който И. Б. П., е прехвърлил на С. К. М. недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № по Кадастралната карта на [населено място], ведно с всички подобрения, представляващи поставяне и монтиране на преместваем павилион за временно обитаване, целият от кв. м. срещу задължението на С. К. М. да поеме гледането и издръжката на И. Б. П., като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив, поради неизпълнение на задълженията по договора от приобретателя С. М..

С определение от 19.05.2028 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС като ответник по иска е конституирана и С. С. М., която към момента на сключване на договора е била в брак с ответника С. М..

Видно от приложените писмени доказателства по първоинстанционното дело препис от подадената искова молба е връчен редовно на С. М. на 18.07.2018 г. – връчен е лично. На същата дата е връчен препис от исковата молба лично на ответницата С. М.. Ответниците са подали писмен отговор по предявения иск, който е постъпил в СРС на 21.08.2018 г.

С определение от 26.11.2018 г. по гр. дело № 13999/2018 г. Софийски районен съд е насрочил делото в открито съдебно заседание за 28.01.2019 г. За насроченото съдебно заседание призовки са редовно връчени поотделно на С. М. на 07.12.2018 г. и на същата дата на С. М..

От приложеното по първоинстанционното дело пълномощно от 21.01.2019 г. се установява, че ответникът С. М. и С. С. М. са упълномощили адвокат М. Р. да осъществява процесуално представителство по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд, включително до приключването му пред всички съдебни инстанции. От приложения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. се установява, че същият е сключен между С. М. и адв.М. Р. за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в защита по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд.

На проведеното открито съдебно заседание на 28.01.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС ответникът С. М. и С. М. са се явили лично и са представлявани от адв.М.Р.. На същото съдебно заседание съдът е обявил за окончателен проекта за доклад по делото, разпитани са свидетели, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

Видно от данните по първоинстанционното дело препис от постановеното решение № I-31/09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС е редовно връчен поотделно на всеки от ответниците С. М. и С. М. чрез адв. М. Р. на 24.09.2019 г. С първоинстанционното решение предявения иск от И. Б. П. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС е подадена от ответниците С. М. и С. М., чрез адв.М.Р. – вх.№ 5159751/03.10.2019 г. По подадената жалба е образувано в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд. С разпореждане от 29.01.2020 г. въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание на 11.02.2021 г. За съдебното заседание ответниците са призовани, чрез адв. М. Р. като на последния е редовно връчена призовка на 03.02.2021 г.

Видно от приложеното пълномощно на л. 15 по в. гр. дело № 14646/2019 г. на СГС на 21.01.2021 г. С. К. М. е упълномощил адвокат Б. М. Р. да го представлява и защитава по посоченото гражданско дело, както и да преупълномощава и други адвокати със същите права.

От приложеното на л. 16 от въззивното дело пълномощно се установява, че на 10.02.2021 г. адв.Б. М. Р. в качеството на адвокат пълномощник на С. М. е преупълномощил с правата които има по в. гр. дело № 14646/2019 г. адв. Л. И. Л..

В съдебно заседание на 11.02.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд въззивницата С. М. не се е явила. Не се е явил и въззивника С. М., като последният е представляван от адв. Л.. На посоченото заседание съдът е дал ход на устните състезания и на 10.03.2021 г. е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС. Съобщения за постановеното решение не са връчвани на страните, тъй като същото на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска не подлежи на касационен контрол.

Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящият случай твърденията на молителя са за липса на надлежно процесуално представителство на същия и на ответницата и бивша съпруга С. М.. Твърди се, че поради смъртта на адвокат пълномощника на молителя М. Р. за която узнал едва в деня, в който подписал пълномощното на сина му адв. Б. М. Р. изминал период от време, през който са текли срокове и молителят не е имал адвокат, съответно не е изразил съгласие адвокат Б. Р. да преупълномощава друг адвокат, който да осъществява процесуално представителство по въззивното дело.

Доводите на молителя, че не е бил надлежно представляван във въззивното производство по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд, че е бил лишен от възможност да участва в делото са неоснователни. От приложените доказателства по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд и по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд се установява, че не са допуснати нарушения на процесуални правила във връзка с призоваването и уведомяването на молителя ответник. От доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че молителят е бил надлежно представляван от упълномощения от него адвокат М. Р.. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от ответниците по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - молителя С. М. и С. М., чрез адв. М. Р.. Не са представени доказателства от които да се установи момента на смъртта на адв. М.Р.. От данните по в. гр. дело № 14646/2019 г. на СГС се установява, че на 21.01.2021 г. – преди датата на насроченото открито съдебно заседание – 11.02.2021 г. молителят е упълномощил адв.Б. Р. да осъществява процесуално представителство по въззивното дело, като го е овластил да преупълномощава и други адвокати със същите права. По възивното дело е приложено пълномощно от 10.02.2021 г. от което се установява, че адв.Б. Р. е преупълномощил адв.Л. Л. за осъществяване процесуално представителство по делото на ответника-въззивник С. М.. Преупълномощеният адвокат Л.Л. се е явил в съдебно заседание на 11.02.2021 г. пред Софийски градски съд в изпълнение на дадените му правомощия и е представлявал С. М., като последния не се е явил лично в заседанието. С оглед на посоченото се налага извод, че молителят е надлежно представляван както в хода на първоинстанционното производство по гр. дело № 13999/2018 г. на СРС, така и по в. гр. дело № 14646/2019 г. на СГС. Както се посочи по-горе и първоинстанционния и въззивен съд са спазили изискванията на съответните разпоредби от ГПК за призоваване и уведомяване на ответника по предявения иск С. М., както и за връчване на книжа на последния. Следователно не се установява нито една от хипотезите на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – 1. молителят вследствие на нарушаване на съответните правила да е лишен от възможност да участва в делото; 2. да не е бил надлежно представляван; 3. да не е могъл да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като твърдения за последното липсват в молбата за отмяна. Основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС и потвърденото с него решение на СРС по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се установява в настоящият случай. Относно твърденията за нарушение на процесуални правила по призоваването на ответницата С. М. – към настоящия момент бивша съпруга на молителя и ненадлежно представителство на същата по делото съдът намира, че същите не следва да се обсъждат, тъй като молителят предявява пред съд чужди права, за което не е надлежно упълномощен. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Настоящият случай не представлява изрично предвиден в закона случай, при който молителят може да предявява от свое има чужди права пред съд. С оглед на това съдът намира, че не следва да обсъжда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на ответницата С. С. М., която в настоящото производство не е молител, а ответник по молбата за отмяна на С. М..

По останалите основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1,2,3,4 и т. 7 ГПК:

Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.

Към молбата за отмяна молителят е представил тъжба до Софийска районна прокуратура от 17.05.2021 г., в която няма данни, кога е постъпила в СРП. Тъжбата е подадена след влизане в сила на въззивното решение и потвърденото с него решение на Софийски районен съд и не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в същата се съдържат само твърдения за факти от молителя.

Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение на юридически или доказателствени факти. Фактите следва да са нови - да не са били вече включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Новите факти не трябва да са новосъздадени т. е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск и по този начин тя ще защити правата си.

Нов факт, според молителя е узнат от него факт от телефонен разговор с дъщерята на ищеца И. Б. П., че последният имал на депозит в банка 60 000 лв., от което следвал извод, че ищецът е разполагал с достатъчно средства и не е имал нужда от издръжка. Само твърденията на молителя за наличие на нов факт, без да са представени доказателства, от които да се установи този факт не водят до наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради признание на ищеца, че е осъществил самоуправно подмяна на бравата на входната врата и лишаване от владение на собствения на молителя имот, което е продължило повече от 6 месеца, както и от достъп до личните му вещи.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Освен твърдения на молителя за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което включва няколко хипотези доказателства не са представени, поради което съдът намира, че това основание не е установено.

Молителят се позовава и на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като счита, че тези основания са налице, тъй като е завел дело в Софийски градски съд срещу ищеца И. П. за измама и причинените му вреди в качеството на собственик на процесния имот.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Към молбата за отмяна освен твърдения на молителя доказателства, от които да се установи това основание не са представени. Това налага извод, че основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение на СГС и потвърденото с него решение на СРС по гр. дело № 13999/2018 г. не е установено по настоящото дело.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основанието за отмяна е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Молителят не е представил доказателства, от които да се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди решението, чиято отмяна се иска друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Поради това цитираното основание за отмяна не се установява.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Относно това основание за отмяна молителят само е възпроизвел текста на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и е посочил, че е нарушено конституционното му право на неприкосновеност на жилището, което е пряко приложение на КЗПЧОС. Не са представени доказателства към молбата за отмяна, от които да се изведе извод за наличие на посоченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което това основание не е установено.

С оглед на изложеното съдът преценява, че не са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1,2,3,4,5 и т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 261601/10.03.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № I – 31/09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по молбата за отмяна И. П. следва да се присъди сумата 300 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 25088905/25.05.2021 г., озаглавена жалба, уточнена с молба вх. № 25102968/16.06.2021 г. от ответника С. К. М., ЕГН , [населено място],[жк], общежитие на, ет.,ст. за отмяна на влязло в сила решение № 261601/10.03.2021 г. по в. гр. дело № 14646/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № I – 31/09.09.2019 г. по гр. дело № 13999/2018 г. на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1,2,3,4,5 и т. 7 ГПК.

Осъжда С. К. М., ЕГН, [населено място],[жк], общежитие на, ет. , ст. да заплати на И. Б. П., ЕГН сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение пред ВКС за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: