Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 2877 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

А. М., гр. Г. О. в качеството й на наследник на С. М. с ЕТ Стефмарк - С. М., чрез адвокат Р. П. обжалва решение № 5/09.02.2022 г. на Административен съд В. Т. постановено по адм. дело № 399/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 115/2017-1/07.09.2017 г. издаден от началник отдел Местни приходи при община Лясковец, потвърден с решение № 2/11.06.2021 г. на заместник кмета на община Лясковец относно определените на ЕТ Стефмарк С. М. задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2013 г. до 2016 г. в общ размер на 5 223,12 лв. и лихви 1 351,76 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и по конкретно с чл. 21 от Закона за местите данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ. В тази връзка излага възражения, че от представените в хода на делото доказателства от страна на администрацията, липсват документи, които да доказват предоставянето на услугата обезвреждане в депа и други съоръжения, както и община Лясковец да е собственик на депо или сметище, съответно да има сключен договор за ползването на такива. Според касатора от представените по делото доказателства не се установява по отношение на процесния имот, който е извън регулация и не е въведен в експлоатация, да е предоставяна и услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Поради това и на основание чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ счита, че такса за битови отпадъци не е дължима.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът заместник кмет на община Лясковец с правомощия на териториален директор на НАП, чрез юрк. Д. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждането на разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд В. Т. е бил акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 (АУЗ) № 115/2017-1/07.09.2017 г. издаден от началник отдел Местни приходи при община Лясковец, потвърден с решение № 2/11.06.2021 г. на заместник кмета на община Лясковец, с който на С. М. в качеството му на ЕТ Стефмарк С. М. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и ТБО за периода от 2013 г. до 2016 г. в общ размер на 6 752,91 лв. и лихви 1745,20 лева, за имот, находящ се в гр. Лясковец, представляващ земя и сграда.

При извършената проверка относно законосъобразността на оспорения акт съдът е констатирал, че установеният ДНИ за периода 2013 г. 2016 г. в общ размер на 1 529,79 лв. и лихви в размер на 393,44 лв. не е предмет делото, тъй като това задължение не е оспорено по административен ред. С оглед изложеното, жалбата на А. М. в частта, в която на ЕТ Стефмарк С. М. са определени задължения за ДНИ за периода от 2013 г. до 2016 г. в размер на 1 529,79 лева и лихви в размер на 393,44 лева е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. В тази част решението, с характер на определение не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата в останалата част относно установените задължения за ТБО за периода 2013 г. 2016 г. в общ размер на 5 223,12 лв. и лихви 1 351,76 лева е приета за допустима и е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма. Възраженията на жалбоподателката за липса на мотиви в акта, съдът е отхвърлил като неоснователни. Приел е, че актът съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Въз основа на константната съдебна практика е посочил, че няма пречки мотивите за издаване на индивидуалния административен акт да се съдържат и в други писмени доказателства, предхождащи издаването му. Според съда органът по приходите няма задължение в АУЗ да изписва механизма на изчисляване на данъка/таксата за съответния данъчен период и за начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се отразява върху законосъобразността на акта.

Не са установени нарушения на процесуалните правила в административното производство. Възраженията на жалбоподателя, че не е изпълнено изискването на чл. 103 ДОПК са отхвърлени като неоснователни, с оглед на обстоятелството, че актът е издаден служебно поради неплащане на задълженията за ДНИ и ТБО, а не поради несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискването за попълването й или поради установени несъответствия между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации. Според съда граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК според състава сочи приложимост на това изискване единствено при издаване на акт при установени несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 ДОПК, но не и при условията на последната визирана в чл. 107, ал. 3 ДОПК хипотеза.

От фактическа страна съдът е установил, че задълженията за ТБО на едноличния търговец са определени за недвижим имот, представляващ земя и сграда, находящ се в гр. Лясковец. От представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (отм.), както и от приложения документ за собственост е установено, че в рамките на периодите, за които на ЕТ Стефмарк С. М. са определени задълженията, търговецът е собственик на недвижимия имот и задължено лице за ТБО съгласно чл. 64, във връзка с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ.

От представените писмени доказателства съдът е установил, че С. М. е починал след издаване на оспорения акт и А. М. е негов законен наследник съгласно удостоверение за наследници и удостоверения за отказ от наследство на останалите законни наследници (л. 96 и л. 97 от делото). Възраженията за недължимост на ТБО, свързани с липсата на предоставяне на услугите от страна на община Лясковец и поради това, че сградата не е въведена в експлоатация и съответно не генерира отпадъци, са отхвърлени като неоснователни.

От представените по делото заповед №2021/30.10.2013 г., заповед №579/24.04.2014 г., заповед №1704/30.10.2014 г. и заповед №1654/29.10.2015г. на кмета на община Лясковец съдът е приел, че процесният имот не попада в районите, в които е организирано събирането и извозването на битови отпадъци, като установеното с оспорения акт задължение за ТБО за периода 2013 г. 2016 г. е само за два от трите нормативно допустими компоненти на таксата - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. С оглед на това, съдът е определил като ирелевантно за компонентите формиращи ТБО обстоятелството, че сградата не е въведена в експлоатация и имотът не генерира отпадъци.

Относно услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че е реално извършвана от общината. В мотивите си е посочил, че територията, на която е разположен имотът е включена в границите на районите, посочени в заповедите на кмета на общината, за които се осъществяват и услугите по чл. 62 ЗМДТ. Съдът е съобразил представените от ответника договор за възлагане на обществена поръчка от 28.02.2014 г. между О. Л. и Обединение сметосъбиране и сметоизвозване Русе ДЗЗД и извлечение от интернет-страницата на Агенция за обществени поръчки, според което на 01.09.2009г. община Лясковец е възложила обществена поръчка с предмет Сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци на територията на община Лясковец, включваща гр. Лясковец, с.Джулюница, с.Козаревец, с.Добри дял, с.Драгижево и с.Мерданя; почистване на териториите за обществено ползване на територията на гр. Лясковец; поетапна техническа рекултивация и закриване на селските сметища; почистване на нерегламентираните сметища на територията на община Лясковец със срок 48 месеца от подписване на договора за обществена поръчка, като е приел за реално извършени тези компоненти от услугата през процесния период.

За услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, съдът е посочил, че съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за този вид услуга се дължи когато общината има депо. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства за притежавано от община Лясковец депо за обезвреждане на битови отпадъци, но обстоятелството, че битовите отпадъци от територията на тази община се извозват на Регионалното депо В. Т. в землището на с.Шереметя е служебно известно на съда, поради което таксата е дължима и за този компонент.

С тези мотиви и въз основа на така събраните доказателства първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че общината не само е организирала, но и реално е предоставила включените в ТБО услуги през периода 2013 г. - 2016 г., поради което възраженията на лицето за недължимост на ТБО основани на неизвършването на тези услуги, които са дължими за населеното място, а не за конкретен имот, са отхвърлени като неоснователни.

Съдът е извършил и проверка относно определения размер на ТБО и е приел, че е законосъобразно изчислен. Посочил е, че в случая се касае за недвижим имот, собственост на едноличен търговец, чийто правен режим се урежда от Търговския закон, поради което при определяне размера на публичните задължения за местни такси не може да се третира като физическо лице. По аргумент от чл. 11, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в община Лясковец, е приел, че данъчната оценка следва да се определи от по високата между отчетната стойност на имота и данъчната му оценка. От приложената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от ЕТ е установил, че процесният недвижим имот включва два самостоятелни обекта земя с площ 2082 кв. м. и сграда с разгъната застроена площ 658 кв. м., с оглед което е приел, че земята с посочения размер не е прилежаща площ към сградата, а има самостоятелно стопанско значение, поради което двата обекта (земя и сграда) са самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат предмет на самостоятелни правни сделки, а като обособен отделен актив на ЕТ имат и отделна отчетна стойност, както и отделна данъчна оценка. Всеки един обект, включен в недвижимия имот, следва да бъде оценен като самостоятелен обект. При определянето на основата за ТБО за всяка година съдът е установил, че административният орган е остойностил сградата по данъчна оценка (която е в размер на 110 683 лева и е по-висока от отчетната стойност на сградата, която е в размер на 100 000 лева), а земята по отчетна стойност (която е в размер на 50 000 лева и е по-висока от изчислената от общинската администрация данъчна оценка на земята, която е в размер на 7 162,10 лева). Тези стойности са потвърждени и от заключенията по назначените в хода на съдебното производство съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и допълнителна СИЕ, което е кредитирано в тази му част.

Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Основателни са възраженията в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата за осъществяване на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение, на които са установени задължения за ТБО.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата за процесния период редакция) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е и процесният, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

В съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК съдът е указал на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване фактическите и правни основания за определяне на оспорените задължения за ТБО. В изпълнение на чл. 171, ал. 5 АПК с протоколно определение от 15.09.2021 г. е задължил административния орган да представи и доказателства за извършване на обезвреждане в депа и други съоръжения на отпадъците и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Лясковец. В изпълнение на тези указания от ответника са представени договор от 28.02.2014 г., сключен между община Лясковец и Обединение сметосъбиране и сметоизвозване Русе ДЗЗД за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и депонирането им и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и извлечение от интернет-страницата на Агенция за обществени поръчки във връзка с възложена от страна на общината обществена поръчка на 01.09.2009 г. с предмет Сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци на територията на община Лясковец, включваща гр. Лясковец, с.Джулюница, с.Козаревец, с.Добри дял, с.Драгижево и с.Мерданя; почистване на териториите за обществено ползване на територията на гр. Лясковец; поетапна техническа рекултивация и закриване на селските сметища; почистване на нерегламентираните сметища на територията на община Лясковец със срок 48 месеца от подписване на договора за обществена поръчка.

От тези писмени доказателства неправилно съдът е приел, че безспорно се установява предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ и по аргумент от чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ /в приложимите по време редакции/, таксата е дължима. В хода на съдебното производство е останало неизяснено изпълнението на сключените от община Лясковец договори, което обстоятелство е релевантно за предоставянето на услугите.

Видно от съдържанието на чл. 4, ал. 1, изр. първо от договора от 28.02.2014 г., извършените работи по изпълнението му се удостоверяват със съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършени през месеца видове и количества работи. В хода на съдебното производство не се представят протоколи, доказващи предоставянето на услуги по почистване на териториите за обществено ползване по чл. 62 ЗМДТ за процесните периоди.

В нарушение на чл. 155 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, съдът е приел в решението си, че фактът, че битовите отпадъци от територията на община се извозват на регионалното депо на община В. Т. в землището на с. Шереметя не подлежи на доказване, тъй като му е служебно известен. Цитираната норма изисква служебно известните на съда факти, които не подлежат на доказване, да бъдат съобщени на страните. Това задължение на съда в случая не е изпълнено. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в чл. 1, т. 1 от договора, сключен между община Лясковец и Обединение сметосъбиране и сметоизвозване Русе ДЗЗД от 28.02.2014 г. е предвидено, че депонирането на битовите отпадъци следва да се осъществява на сметището в с. Шереметя, общ. В. Т. или до съответното регионално депо, но предвид липсата на доказателства за изпълнението на този договор не може да се приеме, че това сметище е ползвано от общината. Този договор се отнася за периода 2014 - 2016 г., като за процесния период на 2013 г. не са представени каквито и да било доказателства, че общината има или ползва депо или друго съоръжение за депониране и обезвреждане на отпадъци.

От изложеното следва да се приеме, че организирането на услугите по чл. 62 ЗМДТ, за които е определена ТБО в оспорения акт и тяхното реално извършване е останало неизяснено по делото. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Това налага отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. В производството по чл. 226 АПК съдът на основание чл. 171, ал. 5 АПК следва да даде указания на ответника, да представи доказателства за реалното извършване на видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които е определена ТБО и по-конкретно доказателства, че община Лясковец има или ползва депо или друго съоръжение за обезвреждане на отпадъци през процесните периоди и че услугите по почистване на териториите за обществено ползване са извършвани през тези периоди в изпълнение на сключените от общината договори. След събиране на всички относими към спора писмени доказателства съдът следва да се произнесе по съществото на спора относно законосъобразността на установените с АУЗ задължения за ТБО.

Останалите възражения в касационната жалба за нарушение на чл. 21 ЗМДТ са неоснователни. Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ се отнася до данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията по смисъла на 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, каквото е и предприятието на едноличния търговец съгласно чл. 2, т. 1 от ЗСч.

С оглед изхода от спора, по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5/09.02.2022 г. на Административен съд В. Т. постановено по адм. дело № 399/2021 г. в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата на А. М. срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 115/2017-1/07.09.2017 г. издаден от началник отдел Местни приходи при община Лясковец, потвърден с решение № 2/11.06.2021 г. на заместник кмета на община Лясковец относно определените на ЕТ Стефмарк С. М. задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2013 г. до 2016 г. в общ размер на 5 223,12 лева и лихви 1 351,76 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА