Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 2896 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. Г., чрез адв. Р. против решение № 7422/09.12.2021 г. по адм. дело № 343/2021 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - София град в писмени бележки излага доводи за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК , срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 7422/09.12.2021 г. по адм. дело № 343/2021 г., Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на В. Г. срещу решение № Ц2153-21-136/18.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София град, с което е била оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане [номер]/28.08.2020 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазването на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че В. Г. е подал заявление №2113-21-945 от 07.03.2017г., като е поискал отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Било е издадено разпореждане [номер]/14.03.2017г. и му е била отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване / КСО/ със срок до 01.12.2019г. По – късно лицето е подало заявление №2113-21-3085/23.07.2020 г. като е поискал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, посочвайки, че всички оригинални документи за стаж и доход е представил със заявлението. Длъжностно лице към ТП на НОИ – София град по ПО е издало разпореждане [номер]/28.08.2020 г., с което е отказало отпускане на исканата пенсия, поради зачетен по редовните документи на лицето осигурителен стаж в размер 02 години, 05 месеца и 03 дни.

Недоволен от постановения акт, В. Г. го е обжалвал пред горестоящия административен орган като директорът на ТП на НОИ – София град с решение № Ц2153-21-136/18.12.2020г. е оставил жалбата му без уважение като неоснователна.

Съдът e изследвал детайлно представените от лицето документи за установяване на осигурителен стаж и в условията на развилото се производство по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК установил неистинност на трудова книжка №1389, издадена на 01.03.1975г. от ЖПЗ „Г. Д. , която не отразявала вярно посочените в нея обстоятелства за трудовия стаж на жалбоподателя. Стажът в ЖПЗ за периодa от 01.03.1975г. на длъжност „бояджия отливки в леярен цех“ не бил признат, тъй като към датата на издаване на трудовата книжка Генов е бил на 16 – годишна възраст. Обосновавайки приложение на разпоредбата на чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г. /отм./ и установената с нея забрана за възлагане на работници и служители до 18-годишна възраст на особено тежки и вредни за здравето им работи, каквато безспорно е трудовата дейност на длъжност „бояджия отливки в леярен цех“, съдът правилно поставил под основателно съмнение записаното относно придобития трудов стаж на лицето и не е кредитирал писмените доказателства, установяващи го. Прието е също така, че дейността на ЖПЗ „Г. Д. е била прекратена на 26.05.1989 г. с решение на Министерски съвет /МС/ № 50/1989 г. с обнародването в Държавен вестник /ДВ/ на регистрирането на ДФ „Транстехника“. Тези факти са опровергали факта на оформяне на трудовата книжка три години по-късно с печат на дружеството.

Съдът е приел като неистински и представения образец УП-3 №33-3/19.01.2000 г., издаден от ДФ„Строймашининженеринг“ за периода от 01.01.1992г. до 31.12.1999 г., тъй като е констатирал липсата на данни за изплащателни ведомости и това наложило извода, че образецът е издаден в нарушение на изискванията по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж /НПОС/. Друго обстоятелство, дало основание УП да не се приеме за истински/валиден документ е, че с решение от 03.01.1997 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т. д. № 10131/1992 г. е била обявена неплатежоспособността на ДФ„Строймашининженеринг“, считано от 31.03.1993 г., като е бил назначен временен синдик. Били са дадени сведения от главната счетоводителка, че почти цялото имущество на предприятието е било продадено с решение на Управителния съвет. То е било с прекратена дейност и обстоятелствата, посочени в образец УП-3 № 33-3/19.01.2000 г. са били опровергани. Прилагайки нормата на чл.194 ал.3 от ГПК, съдът не е кредитирал представеното удостоверение, защото то се явява документ, негоден за доказване на стажа и правата на лицето. Съдът е съобразил извършените от пенсионния и решаващия орган проверки и събраните от тях доказателства. Обсъдил ги е задълбочено, анализирайки фактите поотделно и в тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни изводи, които се споделят и от касационната инстанция, а именно, че не е налице изискуемият осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО и чл.68, ал.1-3 от КСО по отношение на В. Г., за да му се отпусне ЛПОСВ. Както законосъобразно е приел Административен съд София - град, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Наведените доводи в касационната жалба не опровергават по безспорен и категоричен начин фактическите и правни констатации на пенсионния орган, потвърдени от решаващия административен орган и първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на съдебното решение и като правилно следва да го потвърди.

Предвид изхода на делото, своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7422/09.12.2021 г. по адм. дело № 343/2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА В. Г., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град сумата от 100,00 /сто/ лева, разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА