№ 635

С. 25.09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1659 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от кмета на Кметство [населено място], [община], област П., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 61 от 15.02.2018г. по в. гр. д. № 941 по описа за 2017г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1876 от 6.11.2017г. по гр. д.№ 4666/2017г. на РС Плевен, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е признато за незаконно уволнението на М. Г. И., възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител стопански дейности” и й е присъдено обезщетение в размер на 2 129.83лв. за периода 29.05.2017г.- 2.10.2017г., на основание чл. 225 ал. 1 КТ, ведно със законната лихва считано от 26.06.2017г., като е отхвърлен иска в останалата част и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на многобройна съдебна практика, която цитира. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2018г., в което е посочено, че сумата е изплатена в брой.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да...