Решение

№ 75

гр. София, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.04., две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря С. Ш като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №2365/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от пълномощника на С. Г. Х. срещу „Агенция за събиране на вземания”ЕАД - София с правно основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение на АС при Стопанска асоциация-гр.Пловдив по АД №1143/2014 по описа на същия.

Искът е обоснован с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж. Срокът по чл. 48 ал. 1 ЗМТА е спазен, с оглед датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение по ИД № 20179100400360 на ЧСИ Р. Р.,рег. №910 на КЧСИ, с р-н на действие ОС-Пловдив.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД не изпраща писмен отговор на ИМ и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, за установено следното:

Със ЗИД ГПК(Д.в. бр. 8/24.01.2017 г.) - чл. 19 ал. 2 ГПК е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ), и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в. бр. 8/24.01.2017 г.), започналите до влизане в сила...