Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх. № 17117 от 08.02.2019 г. на Прокуратура на Р. Б срещу решение № 688 от 31.01.2019 г. по в. гр. д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 04.01.2018 г. по гр. д. № 38525/2017 г. на Районен съд София, с което са уважени предявените искове на Х. Е. П. против Прокуратура на Р. Б на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева и за имуществени вреди от 2400 лева, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г. до изплащане на сумите и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: 1. „Какъв е критерият справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?” и 2. „При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивния съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?” Според касатора, въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., т.ІІ и решения на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Х. Е. П. чрез адвокат И. В. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, по които наказателното производство е било прекратено. Съдът е установил, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 02.08.2015 г. и 11.01.2016 г. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. С определение на съда е отказано да бъде взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца, а с постановление от 06.04.2016 г., наказателното производство по ДП № 102/2015 г. на ГДБОП МВР, пр. пр. № 151/2015 г. на СП е прекратено, но с определение от 30.06.2016 г. по н. ч.х. д. № 1805/2016 г. на СНС е изменено основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. При тези релевантни за спора обстоятелства за приключилото в разумен срок наказателно преследване, справката за съдебното минало и проведените наказателни производства, съобразявайки тежестта на обвинението и степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца, както и първоначалното му задържане за 72 часа, според въззивния съд справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 3000 лева.

Върховния касационен съд, състав на ІV г. о. намира, че обжалваното въззивно решение в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за обезщетение на имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, но претенцията за имуществени вреди е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба е процесуално недопустима.

При проверката за допустимост на подадената касационна жалба в частта по предявения иск за обезщетение на причинените неимуществени вреди, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК процесуалноправен въпрос: При наличието на предпоставките за отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД? Повдигнатият въпрос обуславя изхода на спора и крайните изводи на съда, но е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/68 и решение № 302 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, І г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 17117 от 08.02.2019 г. на Прокуратура на Р. Б срещу решение № 688 от 31.01.2019 г. по в. гр. д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд в частта по предявения иск за обезщетение на имуществените вреди от 2400 лева.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 688 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3905/2018 г. на Софийски градски съд по иска за обезщетение на неимуществените вреди.

Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд е едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на определението, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.