ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218

гр. София, 08.05.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2101 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Н. П“ ЕООД /н./ -гр. Ловеч срещу решение № 40 от 8. 03. 2018 г. по в. т. д. № 374/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 567 от 28. 08. 2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството в несъстоятелност с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 34 от 20. 06. 2017 г., поправено с решение № 37 от 22. 06. 2017 г., по т. д. № 80/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за отмяната му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на делото: „Следва ли длъжникът в производството по несъстоятелност да бъде осъден да заплати държавна такса и разноски при уважаване на установителен иск по чл. 694 ТЗ, когато е ответник по делото и не е подавал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ по отношение вземането, предмет на иска?“. Позовава се на допълнителното основание по чл....