Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ф. К. Б” ООД срещу решение №4049 от 20.06.2018г по в. гр. дело № 8694/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.03.2017г на Софийски районен съд, 54 състав, като е отхвърлен иска на касатора по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за ангажиране имуществена отговорност от липси. В качество на отчетници, при солидарна отговорност за липса на парични средства от каса, искът е насочен срещу Д. Д. Й. – бивш финансов директор на дружеството за периода 04.07.2007 г. до 08.10.2012 г. и К. В. К., заемала длажността „касиер - счетоводител”за периода от 04.06.2007г-08.10.2008г, за който период солидарно от двете се претендира липса на сумата 60899,12 лв, а за периода от 17.09.2007г до 08.10.2012, през който длъжността „касиер - счетоводител” е заемана от И. Д. Х. от нея солидарно с бившия финансов директор Й. се претендира липса 78 500 лева.По отношение на последната исковете са отхвърлени, тъй като бившият бившия финансов директор не е имала качеството отчетник по смисъла на чл. 207 КТ.По отношение на двете касиерки, за които съдът е приел, че поради тази им работа са имали качеството на отчетници по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ, т. е да приемат, съхраняват и предават парични средства, наред с което по длъжностна характеристика им е било възложено да извършват касови операции по приходно - разходни документи, да фактурират и да осчетоводяват дневните отчети за касовата наличност и да отговарят за вреди от разходване на парични средства срещу неоформени първични документи(съответно да отговарят за касовата наличност според оформените за осъществени сделки документи), исковете са отхвърлени. Ищецът е основал претенцията си за липси на Доклад - счетоводна проверка на дружеството от 22.10.2012г, извършена по възложение на ищеца (от трето лице – Фин Ко 2001 ЕООД ),който доклад е аналичитен и представлява частен писмен документ. По делото са назначени две ССЕ. За целия период е констатирана разлика и несъответствие между записите в касовите книги и осчетоводяванията по см. 501 в счетоводната програма на дружеството, ползвана за процесния период. По отношение на периода, през който К. К. е била служител единствено се установява, че в програмата ”Бизнес навигатор”са отразявани счетоводни операции, за които липсват първични документи и няма направени записи в касовите книги. Няма въведени на името на тази ответница записи, за които да липсват разходно - оправдателни документи. Счетоводните експертизи са достигнали до крайният извод, че счетоводството на ищеца през процесните периоди не е водено редовно и в него липсват първични счетоводни документи, които е следвало да се съставят за всяко приемане и предаване на суми, с отразяване в касовата книга на дружеството на документите, с които съответно е извършен прихода и разхода по движението на касата в дружеството. За целия период в архива на дружеството липсва първична счетоводна документация, като „фиктивни” осчетоводявания посочени от вещите лица в табличен вид на обща стойност 333 696лв. са въвеждани в системата предимно от Д. Й.,но и от други лица, извън кръга привлечени ответници. Констатирано е също така, че изписаните от каса суми е по-голям от внесените по банкови сметки с 152 399 лева. Заявените с иска липси не са били осчетоводявани през съответните години. Въззивният съд е изтъкнал, че липсите следва да бъдат установени при пълно доказване въз основа на първична счетоводна документация, а такава според вещите лица липсва относно осчетоводяването на процесните суми. Ищецът не е установил какво е имуществото(парите), поверено (и) на ответниците в качеството им на материалноотговорни лица, през съответните години. Единствения извод, който може да се направи е, че счетоводството на дружеството не е водено редовно съгласно счетоводните закони и стандарти, поради което са налице„фиктивни“ осчетоводявания (т. е нанесени в счетоводната програма, без да са подкрепени с първични счетоводни документи).

Касаторът обжалва решението изцяло. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал. 1 т., и т. 3 от ГПК.Съображения в подкрепа на основанието са развити по формулирани пет въпроса за предпоставките, отговорността и успешното провеждане на иск по чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ спрямо лица, на които е възложено да отчитат пари на дружеството.Сочи се и очевидна неправилност на решението поради употребата на понятия, които не са легално дефинирани и е погазен принципа за законност Освободени са от отговорност лица, които са допуснали щета за търговското дружество.

Ответницата по жалбата Д. Й. е заявила отговор със становище да не се допуска касационно обжалване. Решението е законосъобразно по отношение на двата решаващи извода, че не е налице вреда под формата на липса и че ответницата Й. не е легитимирана да отговаря по иска. Претендира разноски.

Ответницата И. Х. изтъква в отговор липсата на основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като и поставените въпроси не са формулирани точно и ясно, Претендира разноски.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК са формулирани няколко свързани въпроса - т. 1-3 от изложението, отнасящи се до предпоставките на търсената отговорност от двете назначени касиерки, ответниците Х. и К..

Първият от формулираните въпроси: какви доказателства са допустими за установяване на липсите срещу касиери МОЛ, не би имал решаващо значение за изхода на делото, след като съдът не е определил никое от сочените и ангажирани от ищеца доказателства за недопустимо. Не се обосновава и основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не конкретизира твърдението си за противоречие с постановките на ППВС №5/55г, при положение че в случая акт за паричен начет с ползващи се от материална доказателствена сила констатации не е съставян, Без връзка с решаващите съображения на съда, а същои без връзка с въпросите в изложението са посочени реш. № 878/2010г ІV г. о,касаещо условията за съхранение на стоково-материални ценности и реш. № 247/2015г ІVг. на ВКС, постановено по въпрос за значението на кражбата като обективна причина Подобни правни въпроси не са обсъждани от решаващия съд, Също така, въззивният съд не е изключил релевантността на фактически изпълняваната работа при определяне качеството отчетник и не е налице противоречие с реш. № 1/2011г по гр. д № 158/2010 ІІІг. о.

Същите съображения следва да се изтъкнат във връзка с четвъртия и петия въпроси: необходимо условие ли е на служителя комулативно да са възложени „да събира, разходва и отчита” парични средства, или при липса следва да се отговаря и само когато отчита пари(т. 4) ; може ли ищецът да установи фактическо„събиране, разходване и отчитане” от главен счетоводител и приравнени нему лица, при извършена съпътстваща длъжността работа на „отчетник”(т. 5).

Липсата по чл. 207, ал. 1 КТ на парични средства включва и състояние на неотчетност, но отговора на въпроса няма да обуслови друг решаващ извод по отношение на който и да било от ответниците. Тезата на касатора, поддържана в хода на целия процес, се основава на смесване на отчетническата отговорност на МОЛ с друг вид отговорности и „приравняването”им, както и на смесване от отчетническата функция с други трудови функции, в частност тази на финансовия директор, при чието неизпълнение също може да се породи пълна имуществена отговорност към ощетения работодател, но на друго основание, Отчетността е по-широко понятие от визираното в чл. 207, ал. 1 т. 2 КТ условие за отговорност при липса, изяснено в установената практика на ВКС, съобразена и от въззивния съд. Поради това не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК,

Вторият и третият въпрос, по които също без обосновка се поддържа основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК изразяват същото смесване, заложено и в длъжностните характеристики на изпълнявалите длъжността „касиер-счетоводител” две служителки през исковия период. За да ползва благоприятния с оглед ангажиране на пълна имуществена отговорност режим по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ (освобождаване от тежестта да доказва произхода на щетата),работодателят категорично следва да установи качеството на ответника: лице, на което е възложил като трудово задължение да събира, съхранява разходва или отчита паричните постъпления от своята дейност, но след като за целия продължителен период от 2007-2012г няма нито редовно водено счетоводство, нито първични счетоводни документи в дружеството, изводът че е налице именно липса на парични средства от касата не може да бъде изведен само от назначението на касиери, лица-отчетници и допускането, че те ежедневно са боравили с паричния оборот.Извод за липса не се подкрепя и по аналитичен път след няколко на брой годишни приключвания, макар нито годишното счетоводно отчитане, нито описът на наличностите да са предпоставка, без която липсата не може да бъде установена.Как се констатират липсите по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ и кои са предпоставките за отговорността на лицето отчетник при твърдение за липси, значението на заприходяването, предаването и получаването на имуществото за съхранение от отчетника в това му качество при доказването на липса, съответно каква е доказателствената тежест на съставени аналитични документи, при редовно или нередовно водена счетоводна отчетност, са решаващо произнесения от въззивния съд кръг въпроси, на които е даден ясен и последователен отговор в практиката на ВКС. За да бъде квалифицирана като липса по основанието на иска вредата следва да се обоснове с констатация за наличност и поверяване (предаване) на СМЦ, респ. пари към съответния момент. Не е решаващ мотив на въззивния съд тезата, че само работодателят следва да е поверил/предал паричните средства на отчетника, която теза защитата превратно извежда от решението и сама се наема да оборва.Събиране, след което се носи отговорност от МОЛ има и при получени от трети лица СМЦ когато същите следва да се отчетат на работодателя.Съответно е налице условието, при което ще намери приложение оборимата презумпция за причиняването на липсата от отчетника, а от тук и за неговата вина и отговорност при неотчитане. (реш.№ 449/3.07.2006г по гр. д. № 2732/2004г. ВКС, IV г. о., р. № 1105/23.10.2008г. по гр. д. № 2055/2006г. на ВКС, IV г. о., р.№ 1659/27.10.2005г. по гр. д. № 1195/2003г. на ВКС, III г. о.,както и реш. № 380/2010 по гр. д № 758/2009г ІІІ г. о на ВКС и др.,по реда на чл. 290 ГПК).

Не е налице и посоченото основание по чл. 280, ал. 2 предл. трето ГПК, като не може да се приеме оценката на касатора, че въззивният съд свободно е жонглирал с легално недефинирани понятия като отчет, нередовно счетоводство и др. Решаващите съображения на съда по обжалваното решение са предпоставени от конкретно установените по делото обстоятелства. Посочената от ищеца„липса”е била формирана при аналитична съпоставка на глобални стойностни показатели, но без да се установи в процеса как е формирана неотчетена сума. В съответствие с трайната съдебна практика Софийски градски съд е изтъкнал в решението си чия е доказателствената тежест и как се разпределя тя относно релевантните за отговорността факти: по дефиниция липсата е вреда с неустановен произход, което не означава че е вреда за която не се знае в какво се състои, Въззивният съд в мотивите си приема и отразява констатациите по назначената съдебно-икономическа експертиза, които не са в подкрепа на поддържаните от ищеца констатации, Очевидна неправилност не е налице и при съображенията на съда кои обстоятелства следва да докаже ищеца в процес по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, която норма е и приложимият закон, Чрез правни доводи в защита, но не и като основания на иска си касаторът е навел обстоятелства по смисъла на чл. 203 ал. 2 от КТ (напр. че състоянието на счетоводството му е с цел да се прикрият липсите), но за да бъде ангажирана пълна имуществена отговорност по този ред, работотодателят следва да се наеме да докаже тези твърдения по отношение на лицата, които счита за виновни като предяви иск на съответното основание.

На ответницата Д. Д. Й. следва да се присъдят установените разноски за адвокатска защита в размер на 6 000 лева. Ответницата И. Х., също депозирала отговор на касационната жалба, не е установила разноски за адвокат в настоящето производство.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 4049 от 20.06.2018г по в. гр. дело № 8694/2017г. на Софийски градски съд

Осъжда „Ф. К. Б” ООД да заплати на Д. Д. Й. от [населено място] сумата 6000 лева разноски в настоящето производство.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.