РЕШЕНИЕ № 53 гр. София, 07.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: С. Ч
Членове: А. Ц
Ф. В
изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3528/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу въззивно решение №146/06.07.2018г., постановено по в. гр. д. 185/2018г. на ВТАС, в частта, с което е потвърдено решение №45/02.02.2018г. на Плевенски окръжен съд и е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на ищеца Е. М. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
В касационната жалба са изложени доводи, че съдът не е изложил собствени фактически и правни изводи, не е взел предвид всички обстоятелства при определяне на размера на обезщетението и не е изложил мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите дали съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и дали съдът е длъжен да изложи мотиви за причинно - следствената връзка.
Отговори на тези въпроси е дала практиката на ВКС в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, както и да изложи мотиви за причинно - следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.
Макар въззивният съд да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на правните изводи относно това кои неимуществени вреди подлежат на доказване, как се определя размера на обезщетението по...