Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2935 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Ивакра“ ООД – гр. София чрез процесуален представител срещу Решение № 379 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 14198/2019 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22002218003948-091-001 от 10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1870 от 05.11.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Счита, че не са налице доказателства, формиращи извод за предоставени счетоводни услуги, както и че в противоречие със събраните доказателства не е признат разход за възстановяване на компютърната система. В тези насоки излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството пред Административен съд – София - град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002218003948-091-001 от 10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1870 от 05.11.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на „Ивакра“ ООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер 5 165 лв. за данъчните периоди 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и лихви в общ размер 2 348.62 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Същите са подкрепени от събраните данни и доказателства при осъществени насрещните проверки, сочещи, че през периода 01.01.2013 - 31.12.2015 г. ревизираното дружество е извършвало счетоводни услуги и с КЕП е подавало с титуляр и автор съдружника в него К. Д. ГФО, ГДД, СД по ЗДДС и декларации обр. 1 и 6, вкл. за лица, по отношение на които не са отчетени приходи. Счел е, че приходните органи са доказали обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи, както и че законосъобразно са определили данъчната основа за облагане с пряк данък по аналог въз основа на договорите с други клиенти. Решаващият състав не е кредитирал приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ в частта й, свързана с определянето на данъчната основа въз основа на брой записи в дневниците за покупките и дневниците за продажбите по ЗДДС, тъй като заключението в тази му част е изготвено единствено и само въз основа на писмо на ТД на НАП – Възраждане относно регистрацията на дружествата по ЗДДС. Съдът е кредитирал събраните свидетелски показания само в частта им за предоставяни услуги, но не и в частта им относно липсата на плащане, тъй като последното обстоятелство според него е икономически необосновано.

По отношение на непризнатия разход са изложени мотиви, че услугата не е индивидуализирана в договор и не са налице доказателства за предаването и приемането й. Поради това осчетоводяването на приход от услугата в счетоводството на доставчика и плащането, установени от заключението на вещото лице, не са достатъчни за признаване на разхода.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и частично неправилно.

За данъчен период 2013 г. с РА е прието, че „Ивакра“ ООД не е осчетоводило приходи от предоставени счетоводни услуги на 5 дружества – „С. П. ЕООД, „В. К. ЕООД, „Елизабет 2003“ ЕООД и „Ф. П. БМ“ ООД и „С. Т. ЕООД. С нито едно от изброените дружества жалбоподателят няма сключен договор за счетоводно обслужване. При насрещните проверки нито едно от тях не потвърждава получаването на счетоводни услуги от „Ивакра“ ООД.

С. С. управител на „В. К. ЕООД, потвърждава дадените в ревизионното производство писмени обяснения за липсата на договори отношения, предоставяне на услуги и заплащането на такива. Същата заявява, че е подавала декларациите на дружеството със собствения си електронен подпис. По делото липсват доказателства за подаване на декларации на това дружество чрез КЕП на жалбоподателя.

С. Д. управител на „Ф. П. БМ“ ООД, дава показания, според които тя самата е счетоводител и води лично счетоводството на дружеството, но е използвала КЕП на сестра си - К. Д., тъй като не притежава регистриран електронен подпис.

„С. Т. ЕООД при насрещната проверка потвърждава получаването на счетоводни услуги от жалбоподателя, но представя договор за периода 01.01.2015 г. – 02.01.2016 г.

По отношение на данъчната основа вещото лице, изготвило приетата без възражения от страните ССЕ, предоставя заключение, че същата неправилно е определена от приходните органи въз основа на общ брой записи покупки/продажби в дневниците по ЗДДС, тъй като „С. П. ЕООД, „Е. 2003“ ЕООД и „С. Т. ЕООД нямат регистрация по ЗДДС в процесния период от време. По отношение на „Ф. П. БМ“ ООД в хода на ревизията не са изискани данни за точния брой записи.

При така установените факти неправилно първостепенният съдът е приел, че от страна на приходните органи е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи за този данъчен период в изпълнение на изискването на чл. 122, ал. 4 ДОПК, което им позволява да определят данъчната основа за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Използването на КЕП на К. Д. за подаването на декларации по ЗКПО и ЗДДС на други лица неправилно е преценено от решаващия състав като такова обстоятелство. Изводът му за наличието на укрити приходи от предоставени услуги е в противоречие с т. 7.1 и т. 7.2 от СС 18 „Приходи“, изискващи завършеност на сделката за услуга (етап от нея) към датата на счетоводния баланс, икономическа изгода за предприятието от тази сделка и надлежно изчисляване на сумата на прихода (виж в този смисъл и Решение № 13260 от 06.12.2016 г. по адм. д. № 14520/2015 г. на ВАС, първо отд.).

Неправилни са и изводите на съда във връзка с непризнатия от приходната администрация разход за външна услуга по фактура № 4/28.10.2013 г., издадена от „Гумед“ ООД, с предмет „Профилактика, възстановяване, архивиране и актуализиране на счетоводна програма „КОНТО“. След проверка в счетоводството на доставчика вещото лице е заявило, че за извършено плащане по фактурата от банковата сметка на получателя на услугата по тази на доставчика е осчетоводен приход по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ към 31.12.2013 г. Разпитан като свидетел, управителят на „Гумед“ ООД обяснява какво конкретно е извършил, къде и кога, както и как е формирана цената на услугата. Така дадените показания елиминират необходимостта от съставянето на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ приемане на изработеното от възложителя, доколкото протоколът като автентичен частен свидетелстващ документ доказва, че материализираното в него волеизявление е направено.

За 2014 г. според приходните органи ревизираното дружество не е отчело приходи от продажби на счетоводни услуги, освен на „С. П. ЕООД, „В. К. ЕООД, „Е. 2003“ ЕООД, „С. Т. ЕООД, но и на „Патриоти-те“ ЕООД и „ГС Комерс 2011“ ЕООД. От страна на управителя на „Патриоти-те“ ЕООД в хода на ревизията са дадени писмени обяснения, според които дружеството няма сключен договор с „Ивакра“ ООД. Не е налице и договор с „ГС Комерс 2011“ ЕООД, нито данни за предоставяни счетоводни услуги на това дружество. В РД на стр. 19 изрично е посочено от издателите му, че не са налице данни за договорени или осъществени плащания от страна на изброените клиенти (със „С. Т. ЕООД има сключен договор на 05.01.2015 г.). По изложените по-горе съображения, които не следва да бъдат преповтаряни с оглед идентичността на фактите, изводът на съда за наличието на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е неправилен.

Неотчетени приходи обаче са установени във връзка със сключените договори между жалбоподателя и: „Детелина СМ“ ООД (250 лв. за м. декември 2014 г.); „Дисима“ ООД (150 лв. за м. декември 2014 г.) и „С. Х. ЕООД (1 000 лв.) или общо 1 400 лв.

За 2015 г. не са отчетени приходи: по договора с „Детелина СМ“ ООД в размер на 250 лв.; по договора с „Д. Г. ООД в размер на 900 лв.; по договора с „Ню Клийн“ ЕООД в размер на 900 лв.; по договора със „С. Т. ЕООД в размер на 1 200 лв. и по договора със „С. Х. ЕООД в размер на 6 400 лв. (общо 9 650 лв.). Със „Звезда 17“ ЕООД няма сключен договор.

При тази фактическа установеност правилно Административен съд – София – град е приел, че РА е законосъобразен в частта му, с която е увеличен финансовият резултат на „Ивакра“ ООД с неотчетените приходи в размер на 1 400 лв. за 2014 г. и в размер на 9 650 лв. за 2015 г., съответно, в частта му на установените с него задължения за корпоративен данък за първата година в размер на 140 лв. и за втората в размер на 965 лв. със съответните лихви за забава върху сумата от 140 лв. за периода 01.04.2015 г. до 10.05.2019 г. в размер на 61.79 лв. и върху сумата от 965 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 10.05.2019 г. в размер на 319,77 лв.

В тази му част решението като постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила, а в останалата, предвид гореизложените мотиви, следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Касаторът не е заявил искане за разноски в първонистанционното и в касационната производство. В полза на НАП за първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 334.62 лв., а за касационното производство – в размер на 449.47 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 379 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. № 14198/2019 г. по описа на Административен съд – София - град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Ивакра“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-22002218003948-091-001 от 10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1870 от 05.11.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, относно установените с него задължения за 2013 г. изцяло; относно установените с него задължения за 2014 г.: за корпоративен данък - за разликата над 140 лв. до 1 210 лв. и лихва за забава - за разликата над 61.79 лв. до 504.41 лв.; за 2015 г.: за корпоративен данък - за разликата над 965 лв. до 1 015 лв., както и в частта на разноските – за разликата над 334.62 лв. до 705 лв.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002218003948-091-001 от 10.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1870 от 05.11.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, относно установените с него задължения за 2013 г. изцяло; относно установените с него задължения за 2014 г. за корпоративен данък - за разликата над 140 лв. до 1 210 лв. и лихва за забава - за разликата над 61.79 лв. до 504.41 лв.; за 2015 г.: за корпоративен данък - за разликата над 965 лв. до 1 015 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Ивакра“ ООД, [ЕИК], гр. София, да заплати на НАП разноски за касационното производство в размер на 449.47 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА