Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест

обезщетение за неимуществени вреди

трудова злополука

№ 2

гр. София, 25.02.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ЖИВА ДЕКОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр. дело № 3402 по описа за 2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. Л. от [населено място], общ.Р., приподписана от адв.Е. Я., срещу решение от 21.02.2014г., постановено по гр. д.№752/2013г. на Окръжен съд–Благоевград, с което е потвърдено решение от 23.05.2013г. по гр. д.№182/2012г. на Районен съд -Разлог за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата 12000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1076 от 21.10.2014г. поради това, че с въззивното решение въпросът: „за тежестта на доказването причинна връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК” е разрешен в противоречие с решение №213 от 12.07.2011г. по гр. д.№1761/2009г. на ВКС, ІVг. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че по иск за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата и че работодателят, който оспорва обстоятелството, че...