ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187

ГР. София, 19. 02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6716/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр. д. №112/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 2 212, 15 лв. / след извършено прихващане с насрещно вземане на ответника/ предявеният от В. И. срещу дружеството иск по чл. 225, ал. 1 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди общата предпоставка за допускане на обжалването – недопустимост на въззивното решение в частта, в която в брутното тр. възнаграждение на ищеца по чл. 228 КТ е включена сумата за безплатна храна по Наредба №11/05 г. Според касатора, ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение, с което това плащане не е включено в брутното тр. възнаграждение, като база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ / заключение на в. л.- л. 66/ и с включването му в брутното тр. възнаграждение въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса, в противоречие с практиката на ВКС – р. по т. д. № 860/09 г. на второ т. о.

В контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя въпроса: при определяне на размера на месечното брутно...