ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168

ГР. София, 16. 02. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №6074/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационнната жалба на К. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново /ОС/ по гр. д. №510/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от ищеца срещу В. А. искове по чл. 45 ЗЗД – за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконното дисциплинарно уволнение на ищеца, наложено му със заповед на ответника / като ректор на СА „Д. Ц.”, [населено място]/ от 13.11.07 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с цена 10 000 лв. По иска за обезщетяване на имуществени вреди с цена 2 120 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба в тази й част следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: неизлагането на мотиви от страна на съда по всички спорни въпроси, поставени от страните по делото, в това число относно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане при иск за присъждане на обезщетение за вреди, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл. 236, ал. 2 ГПК? – е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Поставя...