ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153

ГР. София, 11. 02. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.15 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №6267/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. К. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №15583/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Агенция „Митници”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „младши митнически специалист” в столичната митница, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора, точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: законно ли е уволнението, когато заповедта по чл. 325, т. 12 КТ е издадена в момент, в който не са съществували изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение и връчването й е станало след като длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение; следва ли в такъв случай да се издаде нова заповед за уволнение; нарушава ли се правото на защита на работника с връчване на заповед за уволнение, издадена към момент, в който не са били налице изискванията на закона за определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Намира, че въпросът: за задължението на въззивния съд при постановяване...