Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 2970 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на В. В. срещу решение № 7709/20.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3701/2021 г. на Административен съд - София - град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на правния спор, с което предявения иск бъде уважен в пълен размер.

О. С. дирекция на вътрешните работи оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. разгледана по същество същата е основателна.

С обжалваното съдено решение Административен съд - София град е отхвърлил иска на касационния жалбоподател против Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 евро - левова равностойност 19 550 лева, вследствие на незаконно фактическо задържане на дата 02.09.2020 година около 22,15 часа, в нарушение на чл.72 от ЗМВР, незаконен личен обиск, превишаване пределите за използване на физическа сила и помощни средства/ неналожено от нищо обездвижване с белезници и лишаване от право на свободно придвижване общо от 22 часа без да са налице каквито и да било основания за това, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ищецът на дата 02.09.2020 година е бил незаконно обискиран, задържан и са му поставени белезници пред много хора, след това е безпричинно държан в 07 РУ в продължение на 22 часа, и вследствие на тези действия и бездействия същият е претърпял стрес, неудобства и продължава да изпитва страх и да излиза, както и да се събира с много хора и избягва да ходи на масови мероприятия, станал е подтиснат и притеснен.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Налице са основания за неговата отмяна.

За да отхвърли така предявения иск, съдът е приел, че задържането на ищеца със Заповед за задържане на лице от 02.09.2020 година не е фактическо действие, а заповедта за задържане е ИАА, който подлежи на обжалване по съдебен ред и която заповед е отменена с влязло в сила Решение на дата 24.03.2021 година.

От приложените от страна на ищеца писмени доказателства е установено, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие - задържане на ищеца на дата 02.09.2020 година, защото това задържане е обективирано в Заповед за задържане на лице и не представлява фактическо действие. Обстоятелството, че Заповедта за задържане е отменена, не води до извод, че задържането е фактическо - задържането на лице въз основа на Заповед за задържане не може и няма как да бъде фактическо действие, защото Заповедта за задържане е ИАА. съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.204,ал.4 от АПК, сочена от ищеца като смесване на незаконосъобразни действия на служител на[Фирма 1] и самият ищец не прави разлика между действия и бездействия/,за да се установи незаконосъобразност на действието или бездействието на органа, в хода на производството по иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Съдът посочва, че това е така, защото на първо място, Заповедта за задържане не е действие, което следва да бъде установено от страна на съда. На второ място, незаконосъобразното действие, респективно незаконосъобразно бездействие на административен орган или на длъжностно лице могат да бъдат само - фактическо / или материално/ действие, което се предприема без правно основание-нормативен или административен акт, бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съдът е изразил следните мотиви - незаконосъобразно действие по смисъла чл.1,ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото незаконосъобразното правно действие е незаконосъобразен юридически акт, който или е незаконосъобразен административен акт и в този случай отговорността пак ще бъде по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за вреди от незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на гражданското право, осъществена от държавен орган, който е юридическо лице и в този случай, отговорността за вреди ще бъде по правилата на гражданското право. Същото се отнася и за незаконосъобразното бездействие на административен орган. Ако то се състои от фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок по чл.57 АПК по искане да се издаде ненормативен административен акт, това бездействие по дефиницията на чл.58,ал.1 и ал.4 от АПК е приравнено на административен акт - мълчалив отказ или мълчаливо съгласие. Мълчаливият отказ на администрацията казва ВКС в мотивите към т.4 на ТР № 3/22.04.2004 година не е фактическо действие, а юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на органа на администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл.204,ал.4 от АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите на чл.256 и чл.257 от АПК. Юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Във всички уточнения на исковата молба и в самата искова молба/ независимо от това, че съдът в Определението за насрочване е посочил, че ищецът претендира вреди от отмяна на Заповедта за задържане е видно, че ищецът претендира вреди не от отмяната на Заповедта за задържане, а от незаконосъобразно фактическо задържане на ищеца, което обаче в случая не е налице. Такова би било налице само и единствено ако ищецът е задържан, без да е издадена Заповед за задържане - хипотеза, която в случая не е налице.

Съдът е приел, че не е доказано незаконно фактическо действие - незаконен обиск на ищеца на дата 02.09.2020 година. На първо място, от доказателствата по делото и най - вече, от Протоколно решение от 05.11.2021 година на СРС по н. а.х. д №. 12899/2020 по писа на СРС - на гърба на лист 19 от делото е установен, че ищецът е подписал Декларация от 02.09.2020 година-23,55 часа, че е запознат с правата като задържан, както и Протокол за личен обиск на лице с дата 02.09.2020 година-23.55 часа и Протокол за връщане на вещи, като всички тези документи са подписани от него без възражения, а поводът за задържането е бил възпротивяване на ищеца по повод искане на служители на[Фирма 1] да проверят багажника на автомобила, като при пристигане на други служители от 05 РУ е извършен оглед на автомобила е установено в кората на предната дясна врата, към мястото, на което е пътувал ищецът 5 броя пиратки с фитили, за които последният казал, че са негови и ги предал, и е бил съставен Протокол за доброволно предаване . В чл. 74, ал. 1 ЗМВР, с чл. 11, ал. 1 от издадената на основание чл. 72, ал. 9 ЗМВР Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР е предвидено, че за всяко задържано лице се издава заповед за задържане от полицейския орган, ограничил правото му на свободно придвижване, като по смисъла на чл. 4 от Инструкцията определянето на едно лице като задържано е поставено именно в зависимост от ограничаването на правото му на свободно придвижване при условията и по реда на ЗМВР. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Инструкцията заповедта за задържане се регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система "Документооборот" и номерът й/уникалният регистров идентификатор /УРИ/ се вписва в книгата за задържани лица, като тази Заповед е вписана на дата 03.09.2021 година, но е отбелязано, че задържането е от 23,55 часа на 02.09.2020 година. Неоснователно е твърдението на ищеца, че е задържан без издадена за целта Заповед, която била оформена впоследствие. Съгласно чл. 13 от Инструкцията срокът за задържането на лицата по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на фактическото й издаване. От последното пояснение с основание може да се заключи, че самата нормативна уредба допуска заповедта за задържане да се издаде във времево отношение след началния момент на фактическото ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване. От значение за правата на задържаното лице е предвиждането в разпоредбата, че срокът на задържането започва да тече не от момента на издаване на заповедта, а от началния момент на фактическото ограничаване на правото му на свободно придвижване. С изискването за вписване на този час в заповедта по чл. 74 ЗМВР се гарантира, че задържането на лицето в хипотезите на чл. 72, ал. 1 т. 1 до 4 включително няма да надвиши изискуемия от чл. 73 ЗМВР максимум от 24 часа и по тези съображения, разгледан сам по себе си фактът, че заповедта за задържане на ищеца е издадена не в самия момент на задържането в 22.15 часа, а по-късно в 23,55 часа, не може да обуслови извод, че действията по задържането са извършени незаконно. Точно обратното - същите се основават на издаден за целта индивидуален административен акт по чл. 74, ал. 1 ЗМВР/ който е отменен, но не представлява фактическо действие/. По делото не са се събрали доказателства и относно твърдението на ищеца за незаконни действия на полицейските служители при обискирането му. В чл. 80,ал.1 от ЗМВР е посочено, че полицейските органи извършват обиск на лице: . задържано при условията на чл. 72, ал. 1,. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети, заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.

Твърдението на ищеца, че при извършването на обиска както на него, така на автомобила, в който се движил е незаконно е останало недоказано за съда, който е посочил в мотивната част на съдебния си акт, че оспорващият доброволно е предал неговите намерени в автомобила пиратки с фитили- 5 броя, в който се движил от неговата страна, съставен е Протокол за доброволно предаване, при задържането Протоколът за личен обиск е подписан от него без възражения/ като това е отразено в Решението на СРС по делото по оспорване на Заповедта за задържане. Чл. 80, ал. 1 т. 1 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да извършват обиск на лице, което е задържано при условията на чл. 72, ал. 1. Наличието на тези условия и по-специално на това по чл. 72, ал. 1 т. 1 ЗМВР не подлежи на доказване по делото от страна на ответника като се има предвид, че издадената на това основание Заповед за задържане от 03.09.2021 година.Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗМВР обискът се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите, а по делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, още повече, че в хода на обжалване на Заповедта за задържане ищецът не е навел никакви доводи в тази насока и по-точно в какво се изразява незаконността на обиска, а напротив подписал е Протокола за личен обиск без възражения. От показанията на свидетеля В. - брат на ищеца и на свидетеля Т./ приятел на ищеца, но не очевидец на задържането/ също не се установява каквото и да било незаконно действие при извършване на обиска както на ищеца, така и на останалите лица, което да е фактическо действие, което да е извършено без правно основание. Напротив от доказателствата по делото е видно, че поводът за проверка и за обиск е именно поведението на ищеца, както и намерените при претърсването на автомобила 5 броя пиратки с фитили, които били негови и които той доброволно предал.

Недоказано е останало твърдението на ищеца, че при задържането му на 02.09.2020 г. полицейските служители са използвали физическа сила и помощни средства в нарушение без да са имали право за това. По делото не е било доказано, нито периодът, в който ищецът е бил с поставени белезници, нито че в действителност такива са му били поставени. Единственото твърдение е на свидетеля Вергилов брат на ищеца, който е твърдял, че е управлявал автомобила при конвоирането им до съответното РУ без белезници, а всички останали лица, в това число и ищецът са били с белезници в колата. Съдът не дал вяра на тези показания, защото свидетелят е брат на ищеца и съответно на това е заинтересован от изхода на делото. Другият свидетел не е бил очевидец на случилото се на 02.09.2020 година и няма непосредствени възприятия. направен и извод, че не налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия и понесената вреда.

В мотивната част на обжалваното съдебно решение съдът не е посочил кои от твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, случили се на 02.09.2020г. счита за установени. В тази връзка и предвид особеностите на конкретния правен спор, от гледна точка на начина, по който във времето са се осъществили действията на служителите на ответника по отношение на ищеца, такова установяване е било задължително. Едва след пълното изясняване на фактическата обстановка чрез ясно установяване и посочване в мотивите на решението как в тяхната последователност са се осъществили във времето действията като факти от обективната действителност, съдът може да направи анализ на всеки един от тях и да направи квалификация на тяхната правна същност. Такова изясняване на фактите в тяхната последователност съдът не е извършил, в мотивите на съдебния акт такова установяване не е отразено, а, видно от процесуалните действия по събиране на доказателствата, съдът не е дал указание на страните, че за някои обстоятелства те не сочат доказателства. Необходимостта от подобно установяване и неговото отразяване в мотивите на съдебното решение следва от особеностите на полицейското задържане, което по естеството си представлява сложна съвкупност от фактически действия на полицейските органи и правни действия, състоящи се в издаване на заповед за задържане. Подобни изводи за сложния фактически състав на полицейското задържане следват от съдържанието на правните норми на чл. 72 и сл. ЗМВР, от възможността издаването на заповедта за задържане да следва действията по неговото извършване, от законово уредения момент, от който задържането се счита за извършено. Освен това в законовите разпоредби на процедурата по чл. 72 ЗМВР ясно са разписани задължителните за извършване действия от страна на полицейските органи както по отношение на задържаното лице, за неговото фактическо лишаване от възможност за придвижване в пространството и ограничаването му, за установяване на самоличността му, включително и действия за осигуряване на собствената на служителите безопасност спрямо задържания, а също така и действия, свързани с гаранциите за зачитане на основните права на задържаните. От анализа на цялата съвкупност от действия с фактически и правен характер, които в тяхната цялост съставляват същността на процедурата по задържане на лице, следва, че за да се приеме за да се обоснове неоснователност на исковата претенция с мотив, че лицето не претендира вреди от писмения акт, а от действията по задържане, следва ясно съдът да отграчини едните от другите и да обоснове защо намира, че фактическите действия, върху които се основава исковата претенция не се включват в кръга от действия, които са част от процедурата по чл. 72 ЗМВР.

Ето защо делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна и това налага отмяна на обжалваното решение и връщането му на същия съд за ново разглеждане от друг състав. водим от горното, на осн. чл. 222, ал.2 т.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7709/20.12.2021 г., постановено по адм. дело № 3701/2021 г. на Административен съд - София - град.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА