Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 2972 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ)- гр. София, подадена чрез адвокат М. В., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7295/ 06.12.2021 г. по адм. дело № 3755/ 2021 г. на Административен съд - София - град (АССГ) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Н. Н. сума в размер на 5624, 60 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г.– върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв.

Касаторът - БНБ твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде обезсилено. На следващо място иска решението да бъде отменено, като неправилно. Моли също за присъждане на направените разноски за двете инстанции. Подробни доводи са развити в представената писмена защита.

По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. М. В., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Определение № 768/ 28.01.2022 г. по адм. дело № 3755/ 2021г. на Административен съд - София - град, в частта за разноските. Счита се размера на разноските за прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Касационният и частен жалбоподател - Българска народна банка в открито съдебно заседание чрез адвокат М. В. поддържа касационната жалба и моли да се уважи същата. Поддържа изложените в жалбата аргументи във връзка с неправилността на първоинстанционните съдебни актове. Подробни доводи в тази насока са развити в представените писмени бележки.

Ответникът - Н. Н. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Минев от АК Хасково счита същата за неоснователна, а решението за правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Тези доводи се поддържат и в представеното писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за тяхната валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Административен съд - София град е бил сезиран с искова молба, предявена от Н. Н. против Б. Н. Б. - гр. София, с която се претендира сума от 8627, 63 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014г.– върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., поради настъпили преки вреди вследствие неправомерно бездействие на Българската народна банка по отношение на изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити.

С Решение № 7295/ 06.12.2021 г. по адм. дело № 3755/ 2021 г., Административен съд - София - град е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на Н. Н. сума в размер на 5624, 60 лв., представляваща законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.– върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв.

Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата над 5624, 60 лв до сумата от 8627, 63 лв.

В производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК с Определение № 768/ 28.01.2022 г. по адм. дело № 3755/ 2021г. на Административен съд - София - град е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Българска народна банка, чрез адвокат М. В. от САК, за изменение и допълнение на Решение № 7295/ 06.12.2021г. по делото в частта за разноските.

Решението от 06.12.2021 г. в неговата ОТХВЪРЛИТЕЛНА част не е обжалвано от ищеца, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство.

За да постанови решението АССГ е установил, че бездействието на Българската народна банка се е изразило в това, че същата не е изпълнила задължението си да съобрази, приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение същата е имала, във връзка с Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане.

Адм. съд е посочил, че ищецът по спора Н. Н. на 13.06.2012г. е сключил с ”КТБ“ АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Между същите страни е подписан Анекс № 100076 от 08.03.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“.

Изложил е доводи, че с Решение № 73/ 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца, спряно е изпълнението на всичките й задължения, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са били лишени временно от право на глас.

Приел за безспорно между страните, че на 04.12.2016 г. на Н. Н. е изплатена сумата от 196 000. 00 лв.

Адм. съд по съществото на спора е приел, искът за частично основателен.

В тази връзка преценил, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, . 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, . 3, подточка i), ал. 2 от Директивата– задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.

По този начин Българската народна банка е била нарушила правото на Европейския съюз, като не е извършила необходимото установяване на неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл. 1, параграф 3, подточка i от директива 94/19/ЕО.

Решаващият съд е посочил, че за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава– от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период е била налице и причинно - следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.

Посочил е, че от 26.07.2014г. реално ищецът е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/ забавата на БНБ, тъй като решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г.– когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, след тази дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва– 06.12.2014 г. липсвала причинно - следствена връзка.

Съдът е намерил, че реално претърпяната от Николов вреда е законната лихва за периода: 26.07.2014 г.– 05.11.2014 г. По изчисления от калкулатора на НАП, размерът на законната лихва за периода е 5 624.60 лв. Предвид това е заключил, че реално претърпяната от Николов вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5 624.60 лв.

АССГ с обжалваното определение в производство по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК намерил искането за изменение и допълнение на съдебното решение в частта за разноските за неоснователно. Изтъкнал, като аргумент за това, че по правилата за разноски на ЗОДОВ отпреди изменението от 29.11.2019г. разноски на ответника не се дължат.

Намерил за неоснователно искането за намаляване на присъдените разноски във връзка с отхвърляне на част от исковата претенция, тъй като разпоредбите на ЗОДОВ относно разноските са специални по отношение на общите на ГПК и АПК, а ЗОДОВ не предвижда такава възможност.

Съдебното решение е ПРАВИЛНО.

Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна.

Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност– незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения.

Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ, следва, че именно БНБ е „компетентният орган“, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно - следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство.

От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно - следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година - от една страна, и от друга – че това незаконосъобразно бездействие съставлява „достатъчно съществено нарушение на правото на Общността“, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е „достатъчно съществено“.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората– санкционен, поради което е и по - висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата– чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС.

Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл.1, 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период.

Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014г.– 05.11.2014г.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, 3 и чл.10, 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата „да не се възпрепятства бързото изплащане“ и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само „при изключителни обстоятелства“.

Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г., следва да се счита ноторно известен.

Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 5624, 60 лв. За разликата над този размер искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Частната жалба на БНБ срещу определението за изменение на решението в частта за разноските, също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските е правилно.

Правилно в съдебното решение, БНБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, е била осъдена, съразмерно на уважената част от иска, да заплати сума в размер 507 /петстотин и седем/ лева, представляващи разноски по делото.

Обоснован е изводът на съда, че регламентацията на разноските в разпоредбата на чл. 10, ЗОДОВ е приложима, съгласно редакцията в ДВ, бр.43 от 2008 г. Съобразно 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това– на 31.05.2017г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му.

При този изход от спора, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 423 лв. (четиристотин двадесет и три лева) заплатено възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7295/ 06.12.2021 г. по адм. дело № 3755/ 2021 г. на Административен съд - София - град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 768/ 28.01.2022 г. по адм. дело № 3755/ 2021г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Н. Н. разноски за касационната инстанция в размер на 423 лв. (четиристотин двадесет и три лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ